Арт терапията – начин да надникнем и разберем света на детето – аутист.


Категория на документа: Педагогика


ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ"

НА ТЕМА
"АРТ ТЕРАПИЯТА - НАЧИН ДА НАДНИКНЕМ И РАЗБЕРЕМ СВЕТА НА ДЕТЕТО - АУТИСТ. "

Изготвил: Росица Русева Проверил:................................
I курс, спец. ИТПНО, магистър /Доц.д-р Д. Балкански/
Ф.Н: 1342074009

Съдържание:

Увод.......................................................................................3
Аутизмът като психологическо състояние.........................4
Символиката и значението на цветовете..............................................................................6
Какво ни "казват" детските рисунки..................................8

Заключение.........................................................................13
Използвана литература..........................................................................14

I. Увод

Детската рисунка отваря пред нас цял свят от чувства и емоции,които децата трудно могат да назоват. Тя дава ни дава повече информация, отколкото някога бихме могли да чуем от детето. Именно чрез рисунките децата израсяват себе си и ни дават да надзърнем през прозореца на тяхната малка вселена. А това е особено важно, когато представлява един от малкото начини за комуникация.

Рисунките сами по себе си не говорят, но ако се научим да откриваме в тях цялата палитра от емоции, кодирани в цветовете, това ще помогне да разберем какво вълнува детското съзнание. Изкуството лекува, неговата сила се крие в това, че изразявайки въртешните си борби и емоции, хората се освобождават от тях и това им помага да приемат по- лесно реалността, да се борят и да обедят. Изобразителното изкуство днес, повече от всякога намира място в терапиите, провеждани от психолозите и ползите от приложението му са неизброими, назовани с едно общо име - арт терапия.

Арттерапията възниква почти едновременно през 40те години на 20 век в САЩ и Европа. За разлика от останалите видове терапии, които се базират на научно познаване на устройството на човека, нейните основи са положени от художници.

Терминът е наложен от Ейдриън Хил, преподавател в Училището по изкуства Св. Мартин в Лондон. В края на 30-те год. той заболява от туберкулоза, което го принуждава да спре да преподава и да постъпи в санаториум. Именно рисуването му помага да съхрани оптимизма си. Той почувствал, че това е добър начин останалите пациенти да оползотворят времето си. Скоро в ателието му се включват няколко човека. Това, което той не е съзнавал, обаче, е било, че хората, ще използват именно тази възможност да изразят травмата на тяхната болест, операции, страх от смъртта и т.н., чрез рисуването. Ейдриън Хил е поразен от ефекта на първоначалния замисъл на дейността му, просто "минаване на времето" и решава да напише две книги: "Изкуството като терапия" и "Да заличиш болестта с боя". Хил успява да убеди редица директори на болници да наемат на работа художници. Самият той винаги е твърдял, че не смята себе си за познаващ психиатрията, психотерапията и медицината.

Днес арт терапията намира широко приложение при лечението на деца с различни диагнози. Големи успехи има при приложението й при децата с разтройства в аутистичния спектър.

II. Aутизмът като психологическо състояние

Аутизмът не е болест, описва се по - скоро състояние. За него няма скъпо струващи операции, трансплантации. Няма увредена тъкан, различна е само структурата на мозъка, което се обуслява от липсата или недостатъчността на нервни връзки в най- висшата нервна система на човека- периферната нервна система на мозъчната кора. Еволюцията на човешкия мозък, постигната с хилядолетия, се преповтаря през първите 4 години от човешкия живот. В случай, че се поровокира от силен стрес, възможно е мозъчната еволюция да заседне в нивото, при което е бил мозъкът в момента на стреса.

Аутистите изглеждат като хора, които живеят в свой собствен свят, изолирани и незаинтересовани от това, което се случва около тях. Има различна степен на сериозността на заболяването, като това се определя със специален IQ тест. Статистиката сочи, че около 40% от аутистите имат сериозни изоставания, при останалите състоянието не е толкова тежко и те се интегрират в обществото с различен успех.

Детето с аутизъм не обръща внимание на околните, не се вълнува от промените на околната среда. Тези деца не проявяват любопитство към света, не показват интерес към новото. Отличават се с липсата на желание да общуват с връстници или други хора въобще. Наблюдават се проблеми при общуването и социалното им адаптиране.

Това състояние кара децата да приемат случващото се и заобикалящата среда по различен начин, пречи им да изразяват себе си свободно, подтиква ги постоянно да държат включен инстинкта си за самосъхранение, възпрепятства нормалните им контакти с други хора, а понякога дори създава проблеми при свързването на думи със значения и разбиране на речта. Тоест при аутизма мозъкът на детето изпитва трудност при тълкуването на звуци, гледки, миризми, чувства и усещания като цяло.

Децата аутисти чувстват любов, щастие, мъка, болка. Така, както всеки човек чувства, така както всички деца чувстват. Единственият проблем е, че те не могат да изразят чувствата и усещанията си.

Основният проблем при децата аутисти е некачествената комуникация и липсата на социализация. Повече от половината от тях не могат да се научат да говорят, голяма част не могат да контролират отделителната си система. Друга част успешно се справят в дейности, в които голямо внимание се отделя на детайлите, като IT-технологиите. Много от аутистите имат добра работна дисциплина, спазват правилата и са предпочитани в определени сфери от работодатели в САЩ.

За съжаление България не може да се похвали с голям напредък по отношение на децата с този вид разтройство. Напоследък се налагат нови видове терапии, които са дали много добри резултати в различни страни. Един от начините да надникнем в света на аутистите обаче е чрез тяхното творчество. А в много от случаите това е и единствен начин за комуникация и разбиране на емоционалното им състояние в момента.

III. Символиката и значението на цветовете

Синьото създава предпоставка за дълбок размисъл над живота и истината. Символизира постоянство, упоритост, настойчивост, преданост, сериозност, строгост. Хората, предпочитащи синьото, се стремят към ред и систематизация, винаги имат своя гледна точка и са характеризирани с преданост към делото си. Доста типично за аутистите е, че обичат реда и организираността. Например, ако дадено нещо не е на мястото си /според техните разбирания/ те го прибират, където сметнат за нужно. В митовете синият цвят е божествена проява и цвят на загадъчността. Синият цвят е загуба на реалността, мечта, фанатизъм. В този цвят са облечени маговете и вълшебниците. В древен Египет вътрешността на пирамидите се е боядисвала в синьо. А използван в националните флагове означава свобода, обединение.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Арт терапията – начин да надникнем и разберем света на детето – аутист. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.