Алтернативи за интеграция на ромските малцинства в българската образователна система


Категория на документа: Педагогика



Преди да бъдат формулирани конкретни алтернативи, нужно е да се направи уточнението за една задължителна предпоставка, без съществуването на която не биха могли да се изпълнят каквито и да било алтернативи и да се приложат каквито и да било политики в посока преодоляване на проблема. Основополагащ елемент за осъществяването на практиките за интегриране между мнозинството и малцинствата е изготвянето на единна, адекватна и кохерентна национална стратегия в тази насока, която ясно да задава целите, около които публичните институции и останалите заинтересувани страни трябва да бъдат обединени. Уточнението се налага, защото каквито и алтернативи да бъдат подготвени и приложени, тяхното значение в действителност се обезсмисля, освен ако не са положени в контекста на едно цялостно раглеждане на проблема и перспективите за неговото решаване. В тази връзка алтернативите за превръщането на сегрегацията на ромските малцинства в интеграция с българското общество са способни да преодолеят само някои от аспектите на цялостния проблем, докато единствено всички алтернативи като комплект от мерки, насочени към конкретни цели, могат да доведат до всички желани ползотворни за обществото резултати.

В процеса на работа по анализа достигнахме до формулирането на известен брой алтернативи, които ще бъдат представени и от които впоследствие ще бъдат избрани само няколко, които ще подлежат на подробна оценка и интерпретация - единствено тези, които в най-пълна степен се оказват достатъчно или постижими, или ползотворни, или заслужаващи пълноценно тълкуване:
1. Запазване на статуквото

Целите при анализа на тази алтернатива са концентрирани около установяване на сегашното положение, т.е. да се провери по какъв начин проявленията на проблема в социалната реалност са отразени в целите и мерките на отделните заинтересувани страни; какви дейности на практика се прилагат за преодоляването на проблема; достатъчно ефективни ли са мерките, по които се работи; до какви евентуални бъдещи резултати би довело продължаването на сегашните практики.
2. Заимстване на практики извън националната действителност по аналогия - въвеждане на модел за формално и неформално обучение в предучилищната подготовка

Тази проспективна алтернатива може да се осъществи след разглеждане на управленски решения и практики, осъществени в отделните национални държави или в Европейския съюз. На следващо ниво по дедуктивен път следва да се избере част от политиката на съответната държава или държави, която да бъде адаптирана към националната действителност така, че да отговаря на конкретната ситуация, на възможностите за реализацията и прилагането на сходен модел. За настоящата разработка се спираме на проект, изпълнен в Словакия, чиято същност представлява въвеждане на модел за формално и неформално обучение в предучилищната подготовка, целящ по-дълъг период за адаптиране към училищната среда и ограмотяване, както и усвояване на основни компетенции за учене, които съответстват на ключовите компетенции за учене през целия живот (по-конкретно - learning to learn), формулирани от Европейския парламент и Съвета на Европа.10
3. Допълнителна квалификация на учители - учители от ромски произход, билингвисти и специалисти по ромски бит и култура

Горепосочената алтернатива цели подготвянето на достатъчно компетентни педагогически кадри и тяхното допълнително квалифициране, за да са способни да отговарят на изискванията за работа в "мултикултурна класна стая", както и да са достатъчно добре обучени за работа с деца с малцинствен произход. В доклада "Равен достъп на ромите до качествено образование" (институт "Отворено общество") се предлага Министерството на образованието, младежта и науката да подкрепя и поощрява квалификацията на учители чрез предлагане на обучение на местоработата и подготвителни курсове, предлагащи методики за придобиване на езикови умения за билингвално образование.11 Пример за подобна дейност от гражданския сектор е неправителствената организация "Заедно в час", която мотивира завършили висшисти да преподават по специалността си за определен срок в т. нар. "проблемни училища" - техният стимул идва от това, че програмата представлява натрупване на ценен опит под формата на стаж, който на следващ етап е изключително ценен от работодателите. Освен това, има нужда от мерки, насърчаващи включването на учители от ромски произход като подход за стимулиране на учещите ромски деца и либерално отношение към тях.
4. Имплементиране на адекватна система за контрол и "работещи" санкции

Водеща роля тук играе нормативно регламентираната задължителност на образованието. Според Закона за народната просвета образованието за всички български граждани до шестнадесетгодишна възраст е задължително. В допълнение на това, от учебната 2003/2004 г. насам предучилищната подготовка на децата, навършили петгодишна възраст, също е задължителна.12 В действителност самият факт, че значителна част от ромските деца не посещават училище въобще или са записани в училище, но не посещават учебните занятия, показва, че законите не са достатъчно подсигурени с ефективна система за контрол и санкции, която да регулира последствията при неспазването им. Затова един от вариантите за преодоляването на тази пречка е да се наложат санкции - били те материални или с друг характер, както и органи на контрол, които да осигурят прилагането им. От друга страна, множество изследователи и експерти са на мнение, че не това е правилният подход - че трябва да се върви в посока на положителни промени, т.е. стимулиране и мотивиране към осъзнаване на нуждата от образование, а не да се залага на мерки с негативен характер, които на по-късен етап биха ескалирали и довели до по-сериозни последици.
5. Консултантска помощ, "семейно планиране"

Поради повече от 30-процентната безработица сред ромското население в последните години степента на обедняване в общността взима изключително тежки размери. Чувствайки се изхвърлени от обществото, ромите започват да се концентрират с цел да оцелеят и засилват пространствената си обособеност от останалото население.13 Затова тази алтернатива е насочена към работа в по-тесен - семеен и личен - план. Става дума за осигуряване участието на уважавани ромски неправителствени организации и активисти и консултирането с тях в процеса на десегрегация на ромското образование с цел да се помогне на ромската общност да изгради увереност в собствените си сили. По-нататък, има нужда от консултиране със специалисти психолози, експертни семейни консултанти, педагогически съветници и социални работници14, които биха могли да разкрият пред ромските семейства възможностите, които предлага образователната система, и да ги мотивират за тяхното по-пълноценно участие в образованието и в пазара на труда, т.е. да се положат усилия за съблюдаването на образованието като семейна и общностна ценност, необходима за развитието на човешката личност.
6. Взаимодействие между ромски представители и останалите заинтересувани страни при изготвяне на стратегии и политики

За да се осигури принципната равнопоставеност и уважение между мнозинството и малцинствата, е крайно необходимо в изготвянето на стратегии и политики да вземат участие както публичните институции и организациите от останалите сектори, така и представители на ромските общности, запознати със социалната действителност. По този начин ще се осигури зачитането на различните гледни точки и, което е най-важно, гледната точка "отвътре" - на ромски представители, които са наясно с нуждите на ромските малцинства и с чието съдействие разработваните стратегии и политики могат по-адекватно да организират своите приоритетни насоки за действие. За целта е необходимо проучване на потребностите на всяка ромска общност преди реализиране на конкретни дейности, а не реализирането на "дейности заради самите дейности"15.
7. Преструктуриране на училищните програми и въвеждане на нови практики

Мерките около реализирането на подобна алтернатива са концентрирани около промени в училищните програми, които да ограничат сегрегацията на ромските малцинства в образованието. На първо място трябва да се засили изучаването на български език и литература от ромските деца чрез въвеждането на допълнителни часове по тези предмети. Друг аспект е въвеждането на елементи на интеркултурно образование, целящо да намали етническото напрежение и проявите на нетолерантност и дискриминация чрез опознаване на различните култури, в това число българската и ромската. По-нататък, възможно е стимулиране на съвместно участие на деца с български или друг етнически произход (ромски) в различни проекти, спортни състезания, творчески изяви с местно, регионално или национално значение. В този смисъл е възможно и въвеждането на часове и занимания, свързани с развиването на индивидуални таланти и лични заложби, като по този начин се поощрява личната ангажираност и осигуряването на собствено поле за изява, в което децата чувстват сигурност в себе си и в средата, в която се обучават.
8. Мерки за преодоляване на териториалната сегрегация

Териториалната сегрегация на ромското население представлява един от основните аспекти на разглеждания проблем. За да бъде преодоляна тази пречка към процеса на десегрегация, са нужни целенасочени мерки към координацията между централните органи на изпълнителната власт и органите на местно самоуправление. Проблемната област е конкретна за всяка една община и затова е необходимо тясно сътрудничество при изпълнение на дейности, основаващи се на евентуална обща стратегия в тази насока. В настоящия момент е трудно да се предложи достатъчно ефективна алтернатива, която да промени негативните резултати, и затова са нужни поетапни стъпки към осигуряване функционирането на смесени училища в бъдеще, което ще спомогне за социализацията на ромите, както и за възпитаването на толерантност и изграждането на диалог между ромската и българската общност. Освен това, подходяща алтернатива е и улесняването на процедурата по преместване на ученици от едно учебно заведение в друго, както и процедура за разпределяне на учениците по училища и паралелки.16 Въпреки че териториалната сегрегация обуславя една сериозна част от разглежданата проблематика, негативните ефекти от нейното нерешаване могат да бъдат до известна степен компенсирани чрез действията по останалите алтернативи.
9. Идеално състояние и евентуална алтернатива за постигането му

Последният разглеждан елемент от веригата на алтернативите е по своята същност един от най-важните, защото в него следва да се обобщят всички желани резултати от една публична политика, които да реализират всички нужни ползи за обществото. Ще бъдат разгледани компонентите, които го съставляват, желаното положение на ромската общност спрямо сферата на образованието, както и евентуални мерки, които могат да бъдат предприети за постигането на това състояние. То е неслучайно идеално, защото в повечето случаи неговото осъществяване е трудно постижимо, понякога дори утопично. Въпреки това, от изключителна важност е разясняването на неговите характеристики, защото те служат като ориентир към една желана и нужна бъдеща действителност, която да представя социалната реалност в нейния най-справедлив и пълноценен вид.

В процеса на итериране на проблема и неговите аспекти установяваме, че единствено някои от алтернативите, посочени по-горе, могат да бъдат цялостно и адекватно оценени по критериите, заложени в предишната точка. Във връзка с това преразглеждаме предложените от нас алтернативи и стигаме до извода, че на последваща оценка ще подлежат следните три алтернативи:
* Запазване на статуквото;
* Заимстване на практики извън националната действителност по аналогия - въвеждане на модел за формално и неформално обучение в предучилищната подготовка;
* Промени в училищната система чрез квалификация на учители и въвеждане на нови практики в училищните програми (тази алтернатива обединява предложените по-горе 3. Допълнителна квалификация на учители - учители от ромски произход, билингвисти и специалисти по ромски бит и култура и 7. Преструктуриране на училищните програми и въвеждане на нови практики).

В допълнение на посочените алтернативи ще бъде разгледано отделно и желаното идеално състояние, което ще представи целевите ползотворни за обществото резултати като една перспективна действителност, обединяваща мерките, заложени в останалите алтернативи, които няма да подлежат на оценка по критериите.

1

 Анкета, доц. д-р Моника Богданова.

2

 Анкета, проф. дпн Яна Рашева-Мерджанова.

3

 Анкета, гл. ас. д-р Ваня Божилова.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Алтернативи за интеграция на ромските малцинства в българската образователна система 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.