Взаимоотношението между ресурсния и общообразователния учител при обучение на ученици със СОП


Категория на документа: Педагогика



ГЛАВА ПЪРВА. ТЕОРЕТИЧЕНИ АСПЕКТИ НА РАЗГЛЕЖДАНИЯ ПРОБЛЕМ

1.1.Групи деца със специални образователни потребности

Образованието е една от основните ценности на съвременния свят. След като човешкият фактор е основна сила и предимство, няма как образованието да не играе съществена роля.

През последните години деца със специални образователни потребности все повече влизат в общообразователните училища в контекста на цялостната промяна на отношението към детето и неговите потребности и под натиска на неправителствените и международните правозащитни организации против сегрегационните образователни модели. Промяната на статуквото става все по-последователна, но въпреки това напрежението в професионалните общности по повод ролята и функциите на помощните и общообразователните училища, въвеждането на интегрираното образование, расте. Нещо повече, недостатъчният обществен диалог по въпроса, би могъл да постави родителите и децата в ролята на изкупителна жертва. Сред многото дискусионни въпроси, ключов е този за обективността и достоверността на оценката на децата при насочване към общообразователно или помощно училище.

Въпросът за обучението на децата с увреждане възниква още в древността, възникват въпроси от рода, на какво да бъдат научени тези деца, какви методи да се използват или самото обучаване. Друг важен аспект е как ще бъдат възприети в обществото, след като са били поставени в неравностойно положение с останалите граждани. С промяна на съзнанието в годините, мисленето на хората се променя и осъзнават, че за децата с увреждания физически или психически също могат да бъдат полагани грижи да се обучават на елементарните дейности за подобряване на живота им. Постепенно обществото започва да ги дефинира като деца със специални образователни потребности.

На 26 Януари 2009 г. в България се приема Наредба №1 за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания [2]. В страната ни се приема и Национален план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета [3]. Националният план се разработва в изпълнение на параграф 34 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета,обхваща периода от 01.01.2004 г. до 01.01.2007 г. и сеактуализира в края на всяка учебна година. Той е насочен към децата с физически, сензорни, интелектуални, езиково-говорни нарушения, множество увреждания, които имат специални образователни потребности. Планът е насочен и към работещите в системата на народната просвета, във висшите училища, в регионалните инспекторати по образованието, в дирекциите за социално подпомагане, в системата на здравеопазването и социалната политика, в местните власти, в неправителствените и други организации, имащи отношение към интегрираното обучение, и към родителите. Националният план е документ, който отразява държавната политика по отношение на децата със специални образователни потребности и очертава пътя на промяната в областта на образованието им с оглед интегрирането им в системата на народната просвета. В него са формулирани ценности, принципи и цели, мерки и отговорности за тяхното осъществяване, сроковете и необходимите ресурси за постигането им. Основа на настоящия план са базисни международни документи за човешките права, а именно - Конвенцията на ООН за правата на детето, която e ратифицирана и е станала част от вътрешното ни законодателство, Стандартните правила на ООН за равнопоставеност и равни шансове за хората с увреждания, Декларацията от Саламанка - Испания, за образование при специални потребности.

За да посоча категориите деца и ученици със специални образователни потребности ще се позава на категоризацията, която е посочена в "Методическо указание" на МОН от 2007 г. поради факта, че всички нормативни документи, касаещи интегрираното обучение на деца и ученици със специални образователни потребности, се опират на тази класификация.

Деца със специални образователни потребности са:
1.1. 1.Деца с умствена изостаналост.

Умствената изостаналост е състояние на обща интелектуална изостаналост, която възниква в периода на развитието и обикновено се асоциира с понижени способности за житейска адаптация. Това състояние се характеризира със задържано или непълно умствено развитие, което се изразява в нарушение на уменията, възникващи в процеса на развитие. Изостава както общото ниво на интелигентност, така и развитието на когнитивните, езиковите, двигателните и социалните умения. Според определението, дадено от СЗО (Световна здравна организация), умствената изостаналост се отнася до трайни ограничения на всички функции на индивида. Интелектуалното функциониране е значително под средното и се изразява със съпътстващи ограничения в две или повече от следните адаптивни умения: комуникация, битови умения, самообслужване, социални умения, познавателни умения, физическа активност и труд, спортна дейност, себенасоченост, познавателни умения, ежедневна активност, училищни умения, здраве и безопасност [7]. Езиковите нарушения при децата с умствена изостаналост са от общ характер и се разглеждат като неспецифични и вторични, дължащи се на интелектуалния дефицит. Изоставането в езиковото развитие зависи до голяма степен от степента на интелигентност[4].

Връзката между когнитивновното развитие и езиковото развитие не е еднозначна и са възможни вариации. Тези деца имат хетерогенност в езиковия си профил, който зависи в повечето случаи от индивидуални характеристики. При някои деца с умствена изостаналост степента на когнитивен дефицит води до значително по-ниски езикови възможности, докато при друга част от тях се наблюдават по-добри езикови умения.

Умственото изоставане може да бъде съчетано и с други психични и соматични разстройства. Диагнозата в тези случаи зависи както от цялостната преценка на интелектуалното функциониране, така и от водещото увреждане. Социалната адаптация и когнитивните способности на децата с умствена изостаналост могат да се подобрят в резултат на подходящо обучение и рехабилитация.

Значителното изоставане в интелектуалното функциониране се демонстрира в тестовете за интелигентност като IQ 70 и под тази стойност. Отчитат се нарушения в способностите за: усвояване на знания и умения, включително и училищните умения; комуникация; грижа за себе си; социалните умения и други дейности от ежедневието[4] .
* Лека умствена изостаналост:

Лицата с лека умствена изостаналост (IQ- 50-69) усвояват речта със закъснение, но повечето достигат нивото на ежедневната реч, могат да водят разговори и да участват в клиничното интервю. Повечето от тях постигат също пълна независимост в самообслужването (хранене, миене, обличане, тоалет) и в практическите и домакинските умения, дори когато темпът на развитие е значително по-бавен от нормалния. Основните затруднения се наблюдават в училище, като много от лицата имат особени проблеми с четенето и писането. Обучението, насочено специално към развиване на уменията и компенсация на ограниченията на лица с лека степен на умствена изостаналост, се оказва много полезно. В социокултурни условия, където не се държи много на учебните постижения, известна степен на лека умствена изостаналост може въобще да не представлява проблем [8].
* Умерена умствена изостаналост ( IQ 35- 49 )

При лицата с умерена умствена изостаналост разбирането и използването на речта се развиват бавно, евентуалните постижения в тази област са ограничени. Изостава развитието на навиците за самообслужване, двигателните умения също изостават, при някои лица необходимостта от наглеждане остава до живот. Успехите в училище са ограничени, само една малка част от тях усвояват основните умения, необходими за четене, писане и смятане. Адекватните обучителни програми могат да дадат възможност на тези лица да развият ограничения си потенциал и да придобият някои основни умения. Постигат определено ниво на социално развитие чрез възможностите си да установяват контакти, да общуват с другите и да се включват в прости социални дейности. Наблюдават се диспропорции в уменията - някои лица достигат по-високи успехи при зрително- пространствените умения, отколкото при вербалните задачи, а други са несръчни, но обичат да общуват и да водят прости разговори. Нивото на развитие на езика е различно: част от лицата с умерена умствена изостаналост могат да вземат участие в прост разговор, докато други усвояват речта само колкото да съобщят за основните си потребности. Някои лица никога не се научават да използват езика, разбират само прости инструкции и могат да се научат да използват жестове [пак там ].
* Тежка умствена изостаналост - (IQ 20-34).

Тази категория е подобна на умерената умствена изостаналост по клиничната си картина, наличието на органична етиология и придружаващите състояния. Повечето лица от тази категория страдат от изразена степен на двигателни нарушения или други свързани със състоянието дефицити, които показват наличието на клинически значима увреда или неправилно развитие на ЦНС.
* Дълбока умствена изостаналост

Интелектуалният квотиент е под 20. Способността на засегнатите лица да разбират и изпълняват нареждания или прости инструкции е крайно ограничена. Повечето лица от тази категория са неподвижни или с крайно ограничена подвижност, не умеят да контролират физиологичните си нужди и са способни само на много рудиментарни форми на невербална комуникация. Изискват непрекъснати грижи и наблюдение. Чрез обучение могат да бъдат усвоени най-основните и прости зрително - пространствени умения на различаване и съпоставяне, при ръководство и наблюдение да участват в прости домакински и практически задачи.

Интегрираното обучение на децата с умствена изостаналост си поставя следните задачи:
* социализация на децата с умствена изостаналост, развиване на социални и междуличностни умения;
* изграждане на умения за ефективно личностно функциониране в незащитена, нееднородна среда, максимално близка до социалната реалност;
* развиване на речта и комуникативните умения;
* корекция на дефицитите, търсене и доразвиване на съхранените умения;
* развиване на трудови умения и навици;
* ограмотяване (според възможностите на детето);
* развиване на умения за пространствена, времева и житейска ориентация.

Необходимият тип обществени и педагогически въздействия и взаимодействия, чрез които се реализират тези цели, се създават в рамките на зоната на най-близкото развитие (по Виготски) и в условията на определена ситуация на развитие, която в случая е масовата учебна ситуация [5].

Учителите би трябвало да се запознаят с индивидуалните особености и характерните специфики на децата с умствена изостаналост и да съобразят изискванията и методите си на преподаване и изпитване спрямо тях.
1.1.2 Деца с физически увреждания.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Взаимоотношението между ресурсния и общообразователния учител при обучение на ученици със СОП 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.