Теми по дидактика


Категория на документа: Педагогика


№1

Понятие за дидактика.

Дидактиката е втория дял на педагогиката, който изследва закономерностите на процеса на обучение. Терминът дидактика произлиза от старогръцката дума дидаско и означава уча, обучавам. В. Ратке пръв нарича себе си дидактик. Ян Амос Коменски пръв въвежда термина дидактика в педагогическата литература чрез своя фундаментален труд "Велика дидактика". Коменски включва в понятието дидактика както образованието, така и възпитанието, т.е. всичко, което днес изучава педагогиката. Негови идеи са обучението да е и за двата пола, обучението да се провежда под форамата на урок, с малки почивки между уроците. Това разбиране за дидактиката се запазва до Йохан Фридрих Хербарт, според когото дидактиката е част от педагогиката и е наука за възпитаващото обучение, неговите цели, задачи и средства.

През последните години все повече автори започват да разглеждат дидакт. като наука за обучението, респ. за образованието и обучението. Днес дидактиката вече е придобила статут на относително самостоятелна наука със свой предмет, специфични задачи и методи на изследване. Тя е една от основните педагогически науки със силно операционализирана насоченост. В. Окон определа дидактиката като наука за всяко обучение и учене. Дидакт. се разглежда като наука за обуч. и ученето като негова съст. част От обучението като обект на изследване дидакт. извежда на преден план отнош. м/у преподаване и учене и го обособ. сато свой спец. предмет.

Предмет на дидактиката е процесът на образованието и обучението, които са тясно свързани с възпитанието и са негова органична част. Според Краевски предмет на дидакт е взаимодействието м/у препод. и ученето в тяхното единство. М. Андреев определя по-точно предметаи като процесуално-дейностното организационно-функционалното единство между преподаване и учене.

Дидактиката изследва същността и закономерностите на процеса на обучението. Има задачите да засили възпитателното въздействие на обучението, да развие мисленето, познавателната активности самостоятелността на учениците, да формира творчески личности, да повиши ефективността и качеството на обучението. Конструира система за диагностика, контрол и оценка на образователните резултати. Това ни дава основание да определим дидактиката като наука, а не като изкуство.

Общата дидактика е универсална наука, съответстваща на философската позиция на определена педагогическа система. Частните дидактики представляват методиките на обучение на отделните учебни предмети, дидактика на висш. училища, методиката на началното обучение, на системите на обучение в различните типова учебни заведения, в различните форми на обучение. Понятийната система на дидактиката включва в себе и философски категории, общонаучни методологически понятия, понятия от педагогиката, психологията и дидактически понятия.

№2
Функции на обучението

Като соц. явление обучението възниква в ранните етапи от развитието на човешкото общество и изполнява непреходни соц. функции. Едни от най-важните функции на обуч. като соц. феномен са свързани с подготовката на подрастващото поколение за неговата пълноценна соц. интеграция и успешна личностна реализация съобразно условията на пазара на труда.

Ускореното развитие на науката и технолог. при съвр. условия повишава ролята на обучението в живота на обществото, изправя подрастващите поколения пред необходимостта от по-продължителен престой в разл. учебни заведения докато станат годни за пълноценна соц. интеграция. Обучението придобива постоянен, непрекъснат характер и продължава през целия активен живот на човека. То е средство за социализацията на индивида. Социализацията е процес на присвояване на културно-историческо наследство на подрастващото поколение.

Обуч. като соц. феномен притежава наколко основни характеристики. Обучението е спец. човешки феномен, като изключително важна роля в него има съзнанието. То е съществена, обща и вечна ф/ция на обществото. Без него не може да се реализира същносттта на човека и важно условие за прогреса на вс. общество. Обуч. има истор. хар/тер. Никоя нова обществено-истор. формация не елиминира напълно всичко онаследено от своите предшественици, а доразвиват и усъвърш. своите навици, технологии, умения и компетенции.Обуч. има перманентен, непрекъсващ характер Новите научни открития, отмерането на старите и появата на нови професии засилват необх. от постоянно обечение на хората.

Обучението има няколко диалектически аспекта. То трябва да се съобразява с природата на ученика и същевреманно да се изменя. Обучението трябва да удовлет. както потребностите на обществото, така и нуждите на личността. То съдейства както за запазване на обществото, така и да неговото изменение. Обуч. подготвя подрастващите за настоящето, но заедно с това трябва да ги подготви и за бъдещето.

Обуч. на личността е противоречив процес и за да бъдат постигнати и реализ. неговите цели, е необх. педагогът добре да познава спецификата на диалект. противоречиа и да организира св. дейност по посока на тяхното разрешаване и преодоляване. Това би съдействало за реализиране целите на обучението и за повишаване на ефект. на целия образов. процес.

№3
Обучение и развитие.

Обучението и възпит. спомагат за разв. на личността. М. Андреев изтъква, че чрез обуч. се моделира развит. За това дидакт. използва спец. термин "развиващо обучение". Това предполага, че при обуч. освен за формирането на знания и спец. умения, ще се работи и за общото развит. на учениците. То трябва да обхваща вс. сфери на личността.

За Ж. Пиаже развит. на психиката и интелекта е резултат от интериоризацията на дейността.Той не разглежда ученето като познавателна дейност, свързана с разв. на интелекта. Според него ученето е акт на вътр. саморегулация на личността, то е по-скоро синоним на съзряването. А теорията на Л.С.Виготски приема, че учението предшества развитието.

Съвр. наука доказва, че въпреки огромната роля на обуч. за развит. на личността, то не е всесилно, защото си взаимод. с редица др. фактори и търпи тяхното ограничаващо действие. Това, че децата са селектирани по класове на възрастов принцип, не озн., чете са с еднакво физиолог. и интелект. развитие. Не бива да се очакват еднакви резултати от вс. ученици. Би трябвало да се използва индивид. подход в обуч., който да съдейства вс. дете да бъде извадено на възможно най.високото стъпало в своето личностно развит.

Платонов представя идеята за динамична функционална структура на личността, която може да бъде разделена условно на 4 подструктури. В първата подстр. се вкл. насочеността, отношенията и моралните черти на личността. Тя се формира чрез обуч и възп. Втората подстр. вкл. знанията, навиците, уменията, придобити в личния опит по пътя на обуч., но с влияние на биолог. обусловените св-ва на личността. В третата подстр. влизат емоции, усещания, възприятия, воля, мислене, чувства, памет. Влиянието на биолог. обусловените особености е още по-очевидно, тъй като формите на отражение са ф/ции на мозъка. Четв. подстр. вкл. темперамент, типолог. особености на висшата нервна дейнокт. Тази подстр. можем да наречем биолог. обусловена.

Обуч. допринася за развит. на ученика, но не може да предопределим цял. му развитие. Възпит. и природа се комбин., за да влияят в/у развитието. Под развит. на ученика н процеса на обуч. трябва да се разбира прехода от старокачествено състояние към ново, по-висше. Развит. вкл. и растежа, и съзряването, и качествените, и колич. изменения, които настъпватв личността.

Н. А. Менчински обособява няколко критерия за умственото развит. Те са темп на усвояване, гъвкавост на мисл. процес, Връзка м/у нагледни и абстрактни компоненти на мисленето и равнище на аналитично-синтетичната дейност.

Д. Б. Елконин смята, че основен критерий за умств. развитие е правилно орган. структура на уч. дейност с нейните компоненти-постановка на задачата, избор на средства, самоконтрол и самопроверка, правилно съотнош. м/у предмети и планове в уч. дейност.

Както се вижда все още няма надеждна методика за диагностициране на умственото развитие в процеса на обуч. Личността съхранява своя потенциал за развитие през целия си живот. Обуч. е един от многобр. фактори, съдействащи за индивид. и соц. развитие на учениковата личност.

№4

Същност на ученето
Уч. е една от осн. дейности на обуч. Вс. живо същество по рождение притежава способността да усъвърш. своите реакции към външ. свят, вкл. и под влиянието на съзряването. Във феномена учене се набл. два момента. От една страна връзката м/у детето и опр. предмети и явл. от средата, а от друга фиксирането на тази връзка в паметта, благодарение на която то усъвърш. св. отношение към външ. свят и се приспособява към него.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по дидактика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.