Същност на понятието "кариера" и теории за развитието на професионалната кариера


Категория на документа: Педагогика


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

Специалност
Мениджмънт на социално- педагогическите дейности

КУРСОВА РАБОТА
По дисциплината
"Управление на професионалната кариера"

Тема:
Същност на понятието "кариера" и теории за развитието на професионалната кариера

София 2013г.

Колко хора наистина се радват на работата си? Някои се събуждат с мисълта за предизвикателствата, които ще им донесе идващия ден, но има и много други, които с нетърпение броят оставащите дни до края на седмицата.В този смисъл критичен момент в живота на човек е изборът на кариера, който обикновено е в периода на ранната зряла възраст. Понякога грешките, които хората допускат при вземането на решение за бъдещата си кариера, могатда предопределят целия им живот. От психологическа гледна точка, изборът на професия влияе върху самочувствието, самооценката, удовлетворението, компетентността и продуктивността.

В специализираната литература липсва концептуална яснота за опреде-лението за кариера, което възпрепятства общата основа при изследванията вобластта (Patton & McMahon, 2006, p. 4). Още от времето на Ф. Парсънс понятията кариера, професия и работа се възприемат като синоними. Традиционните определения ограничават кариерата до професионалния трудов живот, вклюващ напредване, а някои изследователи предлагат понятието да бъде разширено (Patton & McMahon, 2006, p. 4). Към него са включени и идеите за времето и живота, които са отразени в определението, предложено от Д. Сюпър през 1976 г.: "Последователността от позиции, заемани от човека през неговия пред-трудов, трудов и след-трудов живот: включва свързаните с работата роли като тези на студент, работещ и пенсионер, заедно с допълнителните занимания, семейни и граждански роли" (Super, цит. по Patton &McMahon, 2006, p. 4).

Друго определение, в което централно място заемат темите за работатаи времето, е това на Дъглас Хол (Hall, 1976), който определя кариерата като"индивидуално възприемана последователност от нагласи и типове поведение, асоциирани със свързаните с работата преживявания и дейности в цикъла на трудовия живот на човека". Това определение разграничава идеята за професионална кариера от идеята за кариерата като движение нагоре по стълбицата на статуса, отговорностите, властта и престижа, при която възприемаме и майките-домакини като притежаващи кариера. То подчертава, че терминът кариера не бива да се асоциира с успех или провал (Иванчевич, Глюк, 1989,цит. по Карабельова, 2000, 328-329). А. Милър-Тийдеман и Д. Тийдеман (1988, 1990 и 1999) обсъждат идеята за "живот-кариера", която интегрира кариерата с други аспекти на живота на индивида.

През 1996 г. А. Колин и А. Уотс предлагат идеята за кариерата по-скоро като субективен конструкт, отколкото като нещо обективно, а Е. Хер(1992) подчертава, че кариерата не съществува сама по себе си както работата и професията, а бива създавана от индивидите. У. Патън и М. Макмахън приемат това определение и добавят, че кариерата на човек се развива от самиянего на базата на възприятията и нагласите му спрямо кариерата (Patton &McMahon, 2006, p. 5).

Д. Хол и П. Мървис (1996) въвеждат термина "многолика кариера", която произхожда от идеята, че за да оцелее и да се адаптира в променящия се свят, човекът трябва да се самогенерира и променя. Многоликата кариера измества 94линейния и вертикалния кариерен път и затвърждава гъвкавостта и идеосинкретичността на кариерата (пак там).Д. Браун и Л. Брукс (1990b) продължават темата за разширяването на понятието за кариера, като определят кариерното развитие по следния начин: "процес на подготовка за избор, избиране и обикновено многократно правене на избори сред множеството занимания, които съществуват в обществото ни" (пак там).

По-голямата част от времето си хората прекарват на работното си място. Изборът на професия до голяма степен определя начина на живот на всеки човек - социалния кръг, начина на прекарване на свободното време, ежедневието, жизнения стандарт и прочие.
Ето защо теоретици и изследователи се опитват да изяснят и да намерят отговор на въпросите, свързани с избора на професия. Йепсен Джепсън разделя теориите за кариерно развитие на две големи групи - структурни теории и теории на развитието.

Структурните теории за кариерно развитие са фокусирани към личната позиция, върху конкретната професия или кариера. Те са относително стабилни и в малка степен зависят от влиянието на външни фактори. Сред представителите на учените работили в областта на структурните теории са Франк Парсънс, Джон Холанд и Ан Рой.

Франк Парсънс поставя въпроса за избора на кариера и значението на кариерното развитие, на неговата роля в цялостното развитие на личността. Теорията е наречена "Характерни черти и фактори". В нея Парсънс определя три важни момента, които са значими за избора на професия: Първо, ясно разбиране за себе си, способности, интереси, ресурси, ограничения и други качества. На второ място, познаване на изискванията и условията за успех, предимствата и недостатъците, обезщетения, възможности и перспективи в различните направления на работа. Трето, способността да се направи добро съгласуване между точното знание за себе си и познаване на особеностите на работата (Parsons, 1909, стр. 5, както е цитирано в Zunker, 2002) . Според Парсънс, идеалният избор на кариера се основава на съвпадение на лични качества (за правоспособност, възможности, ресурси, личност) с желаните условията за работа (заплати, околната среда, и т.н.), за да се получат най-добрите условия за професионален успех. При избора на професия човек от една страна трябва да има ясно разбиране за собственото си познание, себе си, ресурсите и ограниченията си, но пък от друга да търси информация, за да може човек да разбере изискванията и условията за успех в дадена професия, за предимствата и недостатъците. Теорията на Парсънс поставя основата на съвременните теории за кариерно развитие.

В средата на ХХ век една интересна теория е развита от Ан Рой. През 1956г. Рой публикува книгата си"Психология на професията", в която се разглежда теорията, че потребностите на личността определят ориентацията към дадена професия, както и средата от детството предразполага децата към някоя професия повече от друга. Тези възгледи са насочени към емоционалните потребности и мотивация на хората, Освен ролята на емоцията между дете и родител (насочването към дадена професия), влияние оказват и финансовите възможности на семейството, както и обкръжаващия кръг. Влияние оказват също и обучението и придобитите навици. Водещо в избора на професия е детството. Затова хората се различават съществено- отличава ги опитът, придобит в семейството. Ако като деца не са развили потребност към любов, ще изберат несоциална професия. Рой разделя стереотипите на взаимодействие между дете и родител в три групи- на емоционално концентриране, на приемане на детето и на отхвърляне.
Първата група на емоционално съсредоточаване върху детето се изразява в свръхпротектиране и свръхизискване. Родителите са сввъхконтролиращи в стремежа си да предпазят детето. Наблюдава се свръхвзискателност- твърде високи очаквания към детето, има ориентация към високи постижения. Детето ще търси професия, в която да може да покаже големи постижения, да има обратна връзка за успеха си и да има признание. Вторият стереотип на приемане е свързан с показване на любов и грижовност към детето. Родителите толерират детската независимост; грижовни са, но не протектиращи. Децата от тази среда избират професии, които да съчетават предмети и хора - например учителска професия. В третият стереотип на отбягване на детето има характерно е пренебрегването и отхвърлянето. Крайните му прояви се изразяват в пренебрегване на родителските завължения, родителите полагат по- малко грижи за удовлетворяването на нуждите на детето- липса на усилия от тяхна страна, Децата от тази група ще изберат професия, която да не е свързана с хора, а с предмети, идеи и др.
Рой развива една професионална квалификационна матрица, като в нея отделя осем професионални групи и шест професионални равнища. Групите са определени от типологиите професии (професионални групи)- обслужване, бизнес контакти, организация на дейностите, технология, наука, култура, изкуство, работа навън и усоволствие. Професионалните равнища са свързани с по- ниските равнища, където се изискват по- малко умения. Тук продвижването от една група в друга става по- лесно и промените са по- чести. Рой акцентира върху следното: тя смята, че интересите и способностите се развиват доста рано и неосъзнато и в известна степен изборът на кариера не е осъзнат.

Главният поддръжник на структурната теория е Джон Холанд с неговата "Теория за избора на професия и личностната типология". Моделът на Холанд е свързан с модерната "Теория за чертите и факторите". В своята работа върху кариерното развитие, Холанд доразвива хипотезата, че професионалният избор е свързан с индивидуалните особености на личността. На базата на своите изследвания той определя 6 типа социално-професионални характеристики - реалистични, изследователски, социални, конвенционални, предприемчиви и артистични. Във връзка с това той определя 6 типа личностна ориентация, която е свързана с професионалните предпочитания и квалификация.
Типове личности според Холанд:
Реалистичен (Р) - хората, които предпочитат реалистична кариера са инженери, фермери, техници, строители. Обикновено хората тип Р имат способности в областта на техниката, приятно им е да работят на открито и им харесва да работят с машини и инструменти. Тип Р обикновено предпочитат да работят с предмети, отколкото с хора. Описват ги като: открити, практични, естествени, упорити, пестеливи, скромни, сдържани, непретенциозни и искрени.
Изследователски (И) - хората, които предпочитат кариерата на изследователи са: биохимици, антрополози, икономисти, изследователи, анализатори. Обикновено тип И притежават способности в областта на математиката и научната работа. Те обичат да работят сами, да изследват, проучват и решават проблеми. Предпочитат да работят по-скоро с идеи, отколкото с хора и предмети. Описват ги като: аналитични, любопитни, методични, рационални, независими, интелектуалци, предпазливи, точни, сдържани, скромни.
Артистичен (A) - хората, които предпочитат артистична кариера са архитекти, редактори, ком-
позитори, режисьори, интериорни дизайнери, писатели, артисти, хора занимаващи се с реклама.
Обикновено тип A са известни с артистичните си умения, богатото си въображение, изобрета-
телността и оригиналността. Предпочитат по-скоро да работят с идеи, отколкото с предмети.
Описват ги като: открити, оригинални, интуитивни, емоционални, независими, идеалисти и неконвенционални.
Социален (С) - хората, които предпочитат кариерата на учители, клинични психолози, психиатри, лични асистенти, терапевти, консултанти. Обикновено тип С притежават социални умения, интересуват се от човешките взаимоотношения, харесва им да помагат на другите в решаването на проблемите им. Предпочитат да работят с хора. Описват ги като: отзивчиви, отговорни, топли, кооперативни, идеалистични, социални, тактични, приятелски настроени, внимателни, състрадателни, великодушни, търпеливи и разбиращи.
Предприемчив (П) - хората, които предпочитат кариерата на адвокати, борсови посредници, финансисти, агенти по недвижими имоти или работят в сферата на връзки с обществеността. Обикновено тип П притежават лидерски и добри комуникативни умения, интересуват се от икономика и политика, харесва им да имат влияние над другите. Предпочитат да работят с хора и идеи. Описват ги като: авантюристични, енергични, оптимисти, любезни, екстроверти, популярни, социални, самоуверени, амбициозни.
Конвенционален (К) - хората, които предпочитат кариерата на счетоводители, чиновници, финансови анализатори. Обикновено хората тип К предпочитат да работят с думи и цифри. Описват ги като: конформисти, практични, настоятелни, прилежни, внимателни, покорни, икономични, изпълнителни, експедитивни, методични, дисциплинирани, добросъвестни и упорити.
Чисти типове личности се срещат извънредно рядко. Обикновено хората притежават характеристики от всички типове, от които една е водеща, а две са основни. Въз основа на тези три основни типа личностни характеристики Холанд определя личностния код - напр. АСП, на който съответстват определени професии. Холанд използва понятието "конгруентност" за определяне степента, в която личните качества съответстват на изискванията на избраната професионална сфера.
Фактори влияещи върху избора на професия според Холанд:
• семейна среда



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност на понятието "кариера" и теории за развитието на професионалната кариера 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.