Специфични методически принципи


Категория на документа: Педагогика


Светлана Владова
№509
II курс - НУПЧЕ

РЕФЕРАТ

Специфични методически принципи в обучението по български език и литература в 1-4 клас

Според българския тълковен речник думата "принцип" има две значения. Първото е: "Основно начало на някаква теория, политическо устройство и други подобни", а второто - "Убеждение, възглед, от който се ръководи човек" като се използва предимно в множествено число.

Обучението по роден език в началните класове, както и обучението по всеки учебен предмет, се изгражда върху основата на общодидактическите принципи - научност, съзнателност, нагледност и т.н., реализирани специфично, съобразно особеностите на учебния предмет.

Излизайки от установените обективни закономерности в усвояването на речта, Федоренко формулира пет принципа на методиката на родноезиковото обучение: внимание към материята на езика; разбиране на езиковите значения; развитие на езиковия усет; изпреварващо развитие на устната реч; оценка на изразителността на речта. У нас пръв опит за систематизиране на тези принципи прави Димчев в книгата си "Система в стилистичните знания по български език", но той ги определя по различен начин.

Първият принцип е този за внимание към материята на езика. Езикът представлява единен комплекс от звукови единици и явления от суперсегментен характер. Този принцип изисква осигуряване на звукова и зрителна нагледност в занятията по роден език; включване в дидактическия материал на речеви елементи, които биха представили в пълнота фонетичната система на родния език; осигуряване на достатъчно специални тренировки на говорните органи за усъвършенстване на произносителните навици.

Следва принципът за разбиране на езиковите значения. За да бъде разбирана речта, това означава да се съотнася думата, морфемата, словосъчетанието, изречението, употребявани в речта, със съответните предмети и явления от извънезиковата действителност. Така че усвояването на думата като единство на звукова форма и значение е задължително. Думите имат два вида значение - лексическо и граматическо, и за да се усвои думата тези две значения трябва да се осмислят в единство. По същество реализирането на този принцип в родноезиковото обучение предполага взаимосвързано изучаване на елементи от фонетиката, лексикологията и граматиката.

Третият усет е принципът за развитие на езиковия усет. При него се търси оптималното комбиниране между езиковия усет и езиковата теория в речевото развитие на учениците в условията на училището. Всъщност каква е същността на понятието "езиков усет"? установено е, че определяща роля в речевото развитие на децата от предучилищния период имат системните речеви въздействия от страна на възрастните, речевата среда и системното включване на децата в речева дейност. Езиковият усет не е вроден, а се формира под въздействието на речевата среда още от най-ранните етапи на овладяване на родния език. В предучилищните години определяща роля в речевото развитие на детето има изучаването на родния език. Речевата среда трябва да предлага лингвистична информация, която предстои да бъде превръщана в предмет на езиковото познание.

При следващият принцип - принципът за изпреварващо развитие на устната реч спрямо писмената, на преден план излизат две основни положения - писмената реч се усвоява върху основата на устната; в началото на обучението (I - IV клас) достигнатото равнище на устната реч е далеч по-високо в сравнение с равнището на писмената реч. Тези положения обуславят необходимостта от изискването за изпреварващо развитие на устната реч. В своята конкретизация този принцип предполага установяване на оптимална методическа мяра на съотношението на двата вида реч в процеса на единното им овладяване. Децата трябва да се учат да изказват в жива форма това, което са видели или преживели, т.е. на се развива тяхното "дар слово". Особено важно е в процеса на формиране на устна и писмена речева изява да се отчита спецификата им - жанрова и стилова.

Последният принцип е за оценка на изразителността на речта. Реализирането му предполага усвояване на обективно-информативната функция на езиковите средства - фонетични, лексикални и граматични и усвояването на тяхната стилистическа функция. Изразителността се постига спонтанно на основата на подражанието, без да се осмисля изборът на езиковите средства.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Специфични методически принципи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.