Социално-педагогически възгледи на Михаил Герасков. Социална педагогика и обществено подпомагане


Категория на документа: Педагогика


СУ "Св. Климент Охридски"

Факултет по начална и предучилищна педагогика
История на социалната педагогика в България
Курсова работа на тема:

"Социално-педагогически възгледи на Михаил Герасков. Социална педагогика и обществено подпомагане."

Проверил:

Д-р М. Пиронкова

Михаил Герасков е роден на 4 (17) октомври 1874 г. в гр. Берковица. През 1881 г. постъпва в първоначалното училище в родния си град. От 1885 г. учи в трикласното училище в гр. Берковица.След това продължава образованието си в трикласното педагогическо училище в гр. Лом. В гимназията М. Герасков се запознава с творчеството на големи руски автори, които упражняват силно влияние върху формирането на народническите му убеждения. В периода 1891-1906 той се изявява на учителското поприще. Честен, решителен и идеалист, под влиянието на социалистическите идеи, той открито изразява мнението и твърдо отстоява позициите си относно училищните порядки, образователната политика и статута на учителството. През това време е член на Висшия учебен съвет, околийски инспектор, организатор и председател на Българския учителски съюз. От 1906 до 1912 г. М. Герасков е студент в Цюрих, където учи специалност "Философия и педагогия". През 1911 г. той успешно защитава докторат. Въздействие му оказват концепциите на немски и френски социолози, на социалистическата идея с представители на научния социализъм и руската интелигенция. В периода 1914-1921 г. работи във гр. Враца. Започва като учител във врачанската девическа гимназия. Последователно е директор на мъжката и на девическата гимназия. През 1921 г. М. Герасков е член на Учебния комитет. Но недоволен от отношението на БЗНС към учителите, той се завръща в гр. Враца като преподавател в новооткрития през 1921 г. Учителски институт, а през следващата учебна 1922 година е и негов директор. В периода 1923-1940г. - М. Герасков е преподавател в Софийския университет. На 19 юли 1923 г. Съветът на Историко-филологическия факултет го избира за частен хоноруван доцент при катедрата по дидактика и методика. От 1 януари 1924 г. е редовен доцент, а от 22 юни 1927 г. е извънреден професор в катедрата, в която остава до 1 октомври 1940 г. Същевременно в периода юли 1923 г.- април 1924 г. работи като главен инспектор по философска пропедевтика и технически науки към Министерството на народната просвета. След промените, които настъпват на 9. IX. 1944 г. М. Герасков остава последователен в своите мисли и открито изразява негативното влияние на наложения политически строй върху проявите на отделната личност, както и промените в образователната система.Умира на 83 годишна възраст, на 14.XII.1957 г. в гр. София. /www.uni-sofia.bg - Афтореферат на Марияна Илиева на тема "Дидактическите възгледи на Михаил Герасков"./

Според Герасков предпоставките за съществуеането на различни педагогически са сложността и многобройността на педагогическите проблеми, разнообразието на педагогическата практика, социалните условия и различията в мирогледа и общественото положение на педагозите. Той разглежда спецификата на различни направления в педагогиката включително и социалното напрвление в книгата си "Теоритична педагогика или наука за възпитанието" /1937г./. Там той пише "Индивидуалната педгогика смята отделното дете само по себе си за цел. Тя има за основа философския индивидуализъм, който цени отделния човек и смята общността като средство за задоволяване на нуждите и стремежите на отделните личности...Социалната педагогика разглежда целта на възпитанието и самия възпитаник от гледна точка на интересите на дадена общност."

В теорията и практиката съществуват два противоположни възгледа за целта на възпитанието-индивидуалистичен и социален. Първият възглед разглежда развитието на личността за самата нея, а вторият за обществото и държавата. Последният е тясно свързан с философията и социологията, които имат за предмет на изследване връзките между личността и обществото.

Герасков разглежда социалното възпитание в исторически план.Според него наченки на чисто практическо, без теоритична обосновка, социално възпитание се среща във всички първобитни племена. То е свързано с обучението на по-младите, за да могат да поемат своята роля и задължения в племето. В по-решителен дух е социалното възпитание в Спарта. В това отношение то превъзхожда възпитанието в Атина, където се появява социално-педагогическа теория. Герасков посочва за неин създател Платон с възгледите си за възпитанието в идеалната държава. Според българския учен социално възпитание се практикува и в първите християнски общности. Герасков определя хуманистическата и просветителската педагогика предимно като индивидуалистични, макар че при някои от техните представители се среащат ярко изразени социално-педагогически идеи. През втората половина на XIX век се наблюдава възход в социално-педагогическото напавление. Особен принос за това има Натроп. Той разглежда възпитателния процес само в социален смисъл, което ученият не одобрява.

Герасков не предпочита крайностите в противопоставянето на социалното и индивидуалното направление, защото както няма доказателство за единичното съществуване на човека, така и обществото не може да съществува без личностите, които го съставят. За да може общността да съществува и функционира, индивида трябва да бъде възпитан в социален дух. Според Герасков това се постига чрез формиране на социално чувство, което превръща индивида в полезен член на обществото. Ученият не въприема идеала на някои социални педагози и политици за превръщане на човека в средство за постигане на държавни, политически и религиозни цели, в жертването му за другите. Отричането на личността и нейното формиране само като инструмент на обществото може да излежда съвършено в теоритичен план, но е неосъществимо на практика. Герасков се придържа към нравствения категоричен императив на Кант-човек никога да не се възприема като средство, а като цел. "Социалното образование изобщо и специално развитието на социалните чувства ще е полезно, когато не пресилва паразлизира в индивида пресилено неговата индивидуалност, съзнанието и потребността от известна доза лична свобода или автономност, стремежа към нормално лично щастие и личен напредък"- пише Герасков. Социалното възпитание трябва да доведе човека до способност сам да хармонизира своите идеали с тези на обществото. То се гради върху принципите за обществена справедливост и обществено милосърдие.

Герасков обръща особено внимание на средата за правилното възпитание на детето. Когато в нея се появят неблагополучия, тогава се изисква намесата на държавата. Според педагога детето не е ценност само за семейството, но и за обществото, което налага намесата на държавата в този процес. Тя се проявява:

-като създава специални закони, които са насоченик към запазване на правото на детето на съществуване и отглеждане;

-като насърчава благотворителността в тази област или сама организира;

-като прави опит да подобри положението на семействата;

-като поема пряко или косвено възпитателните функции на семейството.

Герасков анализира подкрепата на държавата за няколко групи деца- "бедни деца", "деца с телесни и душевни недъзи", безнадзорни деца, сираци, работещи деца. Той определя като най-неблагоприятни за културното общество децата с престъпни наклонности. Понятието "престъпност" е с отноително съдържание, но разграничаването на престъпника от непрестъпника винаги се основава на общоприети морални и юридически норми. За да се намали детската и младежка престъпност, според него са необходими комплексни действия-правни, медицински, педагогически. На първо място Герасков препоръчва да се подпомогне семейтвото като се подобри неговото материално и културно ниво, за да може успешно да се справи с възпитанието на подрастващите. Превенцията на пресъпността налага безпризорните и скитащите се деца да се приберат при семействата си или ако това не е възможно- да бъдат настанени във възпитателни домове. Като друга превантивна мярка Герасков предлага своевремено лечение на някои психически разтройства, които могат да провокират престъпни деяния. По отношение на наказанията на децата, които вече са извършили престъпление той смята, че "не трябва да бъдат строги и качеството на "осъждан" не трябва да виси дълго върху душата на малолетния престъпник". Децата често извършват престъпления от незнание, наивност, подценяване на последиците от дейтвията йм. При такива деца се изисква системна работа върху ценностната йм система-да се научат да ценят живота и здравето на човека, да почувстат значимите социални добродетели и вредата от пороците, да разберат обществената солидарност. Подходящият за индивида труд има голяма възпитателна сила и той задължитено се използва за превъзпитаване на децата престъпни деяния. Според Герасков те имат нужда и от по-добра естетическа култура, която да йм помогне да разграничават пошлото и вулгарното от стойностното в искуството.

Значителна част от социално-педагогическите в общественото подпомагане намират чрез функционирането на специални възпитателни институции, предназначени за посочените от Герасков групи деца. За да бъде дейността йм успешна те трябва:

-устройството и организацията им да са максимално съобразени с децата;

-храната да е здравословна и разнообразна;

-облеклото да е чисто, подходщо за пола, възрастта и сезона;

-ръководителят на институцията да е човек, който да бъде в достатъчна степен като родител за децата, но в същото време да е добре образован;

-бюджетът да се съставя и изразходва на принципа разумно спестявае и разумна щедрост;

-институциите за сираци да ги задържат докато усвоят дадена професия и достигнат социална зрялост;

-държавата да има върховен надзор върху всички частни начинания, които засягат съдбата на децата;

Герасков систематизира и анализира основните социално-педагогически проблеми на общественото осигуряване. Без да има претенции, че се занимава със социална педагогика, което е оправдано като се има предвид идеологията на петдесетте години. Герасков всъщност очертва нейните основни "работни полета". / Бижков, Г. Реформаторска педагогика. История и съвременност. С., 1994 Стр. 207-212/



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социално-педагогически възгледи на Михаил Герасков. Социална педагогика и обществено подпомагане 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.