Скритата учебна програма


Категория на документа: Педагогика


Паолина Пламенова Спасова - 67 059

Скритата учебна програма
Обучението и възпитанието са стълбовете на образователната система, но те не бива да бъдат свързвани единствено с възприемането на учебен материал. В училище детето израства в личност, формира начините си на мислене и възприемане, благодарение на положения от училищния живот, които са част от класното битие, без да са предмет на нарочно обучение. Това е така наречената скрита учебна програма. В последните десетилетия тя е обект на широк интерес, тъй като се смята, че процесът на обучение и възпитание в голяма степен се влияе от страни на училищната действителност, които на пръв поглед нямат пряко въздействие върху субектите. В училище се научават много неща, които не са свързани с официалното съдържание на уроците. Скритата учебна програма се отнася до специфичните послания на училищния живот като цяло, чрез тях се изграждат представите за социална йерархия, норми, правила и принципи, които поддържат логиката на развитие в обществото. Според Иван Илич училищата са способни да насаждат безкритично възприемане на съществуващия обществен ред, и той нарича това пасивно потребление. Тези уроци не се преподават съзнателно, а се съдържат в скрита форма в процедурите и организацията на училището. Обект на това явление са както учениците, така и учителите, които също усвояват модели на поведение и дейност в съответствие с изискванията и нормите. Скритата учебна програма е свързана с отношенията на власт и дисциплина в училището, които се пренасят и в по-късните форми на социален живот.

Мненията за въздействието на скритата учебна програма са много и спорни. Някои хора са твърдо против нейното отражение върху живота на учениците, по-късно израстващи в личности, научени да се съобразяват с определен модел на поведение. Тези хора смятат, че това ограничава креативността и индивидуалното развитие. Аз не съм на това мнение. Скритата учебна програма научава децата да свикват с нормите на поведение приети в общественото пространство, които така или иначе ще им се наложи да спазват. В обществото има стройно изградена структура, която е наложена и скоро тя няма да се промени. Скритата учебна програма помага на децата да свикнат с нея от рана възраст, когато е по-лесно, вместо да им се налага да го правят в зрелостта, когато този процес би бил много по-труден. На всеки човек живеещ в модерното общество му се налага да свикне и да се придържа към определени правила, норми и задължения. В днешно време на всеки човек се налага да работи, а работодателите търсят служители, които се придържат към правилата на работното си място и спазват нареждания. Структурата на училищната учебна програма е направена така, че дава основата на децата и след това постепенно с израстването си те да могат да избират своите приоритети. Тя ги научава на правилата за да са подготвени, а след това всеки индивидуално решава дали да се съобразява с тях.

Скритата учебна програма се реализира чрез три основни елемента. Те са: неофициалния етос на класната стая; неличностното правило на структуриране на събитията и организацията на училищното пространство; символите и ритуалите в училищния живот.

Неофициалният етос на класната стая обхваща съвкупността от значения описващи взаимодействията в клас. Това е готовността на индивида да общува с връстниците си, да бъде активен участник в живота на училището, за да усвои умения, формиращи неговата активност и ориентири. Това най-вече включва да способността да се усвои животът в "общност" и умение да се съобразяваш с другите хора, да ги зачиташ, дори да правиш компромиси с настроенията си. Също така индивидът трябва да приеме зададеният стандарт на оценяване, отнасящ се както до интелектуалната, така и до поведенческата активност. В своята същност училището е предварително организирана подготовка на младото поколение, което трябва да заеме своето място в света на възрастните. Ценностите присъщи на училището са част от общоутвърдените в конкретното общество. В обществото големите способности и положените индивидуални усилия се възнаграждават с власт, престиж и др. В училище еквивалента на тази награда е високата оценка и с цел поддържането на общосоциалните ценности е важно да се толерира нейната значимост. Това обаче крие опасност от учене само с цел висока оценка, а не от любознателност и води до автоматично наизустяване на информация, тогава обучението се превръща в тежест и училището започва да се възприема "като затвор". За съжаление понякога учителите имат извънучилищни и неформални критерии за толериране на ученици и поведението им спрямо тях не е еднакво с другите. Учителските пристрастия обикновено са продиктувани от индивидуални характеристики на децата като социален произход на родителите, статус и други. Неофициалният етос в класната стая учи научава децата да общуват и да са част от един екип. До този момент детето общува главно със семейството си и тесен кръг от други хора и това е начинът то да възприеме начини за общуване с непознати хора. Това е ценно умение, което ще му бъде полезно през целия му живот.

Скритата учебна програма се реализира и чрез неличностното правило, което означава наличието на модел, на който се подчинява всекидневието в училище. Чрез определени принципи денят в училище се структурира и дава неперсонален образец улесняващ живота в образователната институция. Училището започва и свършва в определено време всеки ден, занятията са подредени в някаква последователност, която се спазва, периодите на интелектуално напрежение се редуват с такива на отдих. По този начин в учениците се възпитава чувство за планиране, усет за време, за точност, дисциплинираност. Неличностното правило е формален принцип на училищната действителност и в него се включва пространствената организация на училището. Тя се изразява чрез обособяване на помещения специално предназначени за изучаване на различни предмети от учебната програма. Това разделение е в съответствие с диференциране на учебната програма. Разделението на учебните предмети в училище съответства със социалното разделение на труда. Адаптацията към учебната дисциплина е по-лесна ако се създаде среда с нагледни средства, например класна стая или училищен кабинет, чийто интериор включва нагледни таблици, илюстрации, макети, карти или други помощни средства. Целта е в следствие на опознаването на предмета индивидът да се ориентира към някакъв вид дейност или социална роля. Тогава той се ориентира към своите интереси.

В училище се възпитава и представата за социална стратификация, индивидите изпитват потребност за обяснение на йерархията и тяхното място в нея. И подредбата на чиновете в класната стая илюстрира такъв модел. Катедрата на учителя е пред всички чинове и е издигната на подиум, което показва източника на контрол и власт, подчертава значимостта и силата на учителския авторитет.

Противоположността на тези принципи на класическото училище е "отвореното училище". Главната му характеристика е липсата на пространствено ограничение чрез отсъствието на стени на класните стаи както и фиксирани учебни часове. Учениците са свободни да посещават които предмет предпочитат и да му отделят колкото време преценят. Такъв вид училище прави учебната програма по-гъвкава и дава възможност за личностно центрирано обучение. В такова училище образователният опит се състои не толкова в усвояването на информация, а в способността за активно формиране на собствен жизнен свят. Това дава възможността за избор на учениците, но не ги подготвя за реалността, когато ще им се налага да спазват ограничения, закони, правила.

Илич също има нестандартна идея за образованието. Той смята, че задължителното образование трябва да се премахне в сегашната си форма. Според него достъп до наличните източници на информация трябва да се дава на всеки, който желае да учи, по всяко време на живота, а не само в детството или в юношеството. Подобна система трябва да позволява широко разпространение на знанието, а не да го ограничава сред специалистите. Учащите не трябва да са обвързани със стандартна учебна програма а да имат личен избор какво да изучават. Източниците на информация да бъдат разположени не в училищата, а в библиотеки, лаборатории и други съоражения до които да имат достъп. Този модел обаче е твърде утопичен за да бъде реализиран в модерното общество, където за да живееш, трябва да усвоиш поне основни умения от училище още в ранна възраст.

Символите и ритуалите в училищния живот са третия важен елемент на скритата учебна програма. Към символите спадат училищни атрибути като черната дъска и тебешира в миналото, заменени с бяла дъска и маркер в настоящето, както и катедри, училищен звънец и други. Изградени са обединяващи ритуали като посрещане и изпращане на учителя, изпитване, начало на учебната година, организиране на различни тържества. По този начин се усвояват принципите на училищния живот и се възприема социалната символика. По този начин се развива чувството за едно цяло и ученикът е част от общността. Тези ритуали са еднакви за всички и по този начин собствената позиция се възприема като идентична с тази на останалите. Обратното на това са наказанията или похвалите, усвоените знания и оценките които са индивидуални и дистанцират субектите.

В резултат на тези действия се развива усещане за една нова реалност - класа. Така всеки един клас има своя индивидуалност, свой стил или особености различаващи ги от другите класове. Те се изграждат с течение на години под въздействието на много фактори включително споменатите вече символи и ритуали.

Всеки един от елементите на скритата учебна програма е насочен към изграждане на ангажирано към реалните условия отношение у индивида. Той е подложен на особен род социализация. Усвояването се разполага в рамката на всекидневните настроения и дейност. Това са положения, които в повечето случаи не са предмет на нарочно обучение. Тези моменти се автоматизират при многократното си повтаряне и се превръщат в механизми, задвижващи класното съществуване. Цялата съвкупност от принципи, значения, ориентации, езикови шаблони, ,въплатени у индивидите в резултат на претърпяното формиране зад училищните стени намират отражение в конкретни прояви и нагласи на поведения. Легитимирането на определени действия, на начини на мислене е важно следствие от социализацията на скритата учебна програма, която благодарение на индиректно въздействие постига онова, което нарочното възпитание не успява. Чрез скритата учебна програма детето привиква с обществените норми и се научава как да се справя с реалния живот. Дори много хора да са против този начин на живот по определен шаблон, той е твърдо наложен и скоро няма да се промени, затова е най-приемливият вариант е всеки да бъде запознат с него и след това да прецени дали да го спазва или не.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Скритата учебна програма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.