Правно възпитание и възпитание в демократизъм


Категория на документа: Педагогика




ТЕОРИЯ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

Тема:
Правно възпитание и възпитание в демократизъм

I. Актуалност на правното възпитание и възпитанието в демократизъм.

В края на 80-те и началото и началото на 90-те години от изминалия век България претърпя изключително големи промени в обществено-политическия си живот. Тези промени предизвикаха преоценка на ценностите, спорове и много дискусии, свързани с различно разбраната демокрация, надеждите за бързо и качествено преустройство във всички сфери на съвременния живот. Понятия като "правова държава", "гражданско общество", "граждански права" се настаниха трайно в политическия речник, като очертаха новия облик на едно по-справедливо общество.

В същото време се наблюдава неимоверно нарастване на престъпността, придобиваща все по мащабни размери. Разпространиха се непопулярни до скоро явления като наркомания, проституция, рекет, корупция. Изключително тревожен е фактът за появилите се и многобройни законни и незаконни секти, които в условията на религиозен и духовен вакуум успяват да привлекат част от децата и младежите в един непознат и не винаги безопасен свят и поведение.

Отварянето към широкия свят от идеи и концепции в условията на преход, като опит за освобождаване от ограниченията на остарялата идеология (комунистическата), доведе до обяснимото, но не безопасно усилие на определени автори и хора на ключови позиции да зачеркнат или омаловажат възпитанието, като фактор за развитието и формирането на човешката личност. Изключително опасно е лекомислието, с което се отрича ролята на възпитанието и училището за формиране на детската личност, което като практически резултат води до проблеми с дисциплината и отклонения в поведението на подрастващите. Това в по-широк план има своето отношение към ефективността на усилията ни за изграждането на демократично гражданско общество и правова държава, както и да се впишем хармонично в европейското семейство и съвременната цивилизация. Формирането на демократичното общество е въпрос на възпитание. Изграждането на истинска демокрация не може да стане без уважението, познаването и спазването на законите и човешките права. Оттук идва и необходимостта от възпитание изобщо и от правно възпитание и култура в частност.

Независимо от негативните нагласи по отношение на възможностите на възпитанието, все по- очевидна става необходимостта от него, поради нарастващия брой на девиациите сред децата. По-голяма част от нарушенията, извършени от малолетни и непълнолетни, се дължи от липсата на правна култура. Снижаването на възрастовата граница на престъпността при децата и младежите, множеството скитащи и просещи по улиците деца, проституиращи и употребяващи наркотици са показател за непълноценно осъществявано правно възпитание в семейството и училището или за неговото пренебрегване и ограничаване предимно в рамките на теорията. Промяната би следвало да се осъществи по посока на практическата работа с децата.

II. Същност на правното възпитание и възпитанието в демократизъм

Правното възпитание е процес на целенасочено въздействие и взаимодействие, при който се формират ценности като уважение към закона и обществените норми, към институциите и правовата държава, към човешкия живот и собственост, изгражда се познание за допустимо и недопустимо поведение и възможните последствия, до които водят нарушенията, развиват се мотивация и нагласи за съобразено с нормите поведение. Това са всъщност и резултатите от правното възпитание и възпитанието в демократизъм, които не биха били достатъчно пълни без целенасочена работа, базирана върху система от подходящи форми, методи и средства. Ако целите на училището са изграждането на демократично общество и неговите граждани, то правното възпитание е средството, чрез което този гражданин още от ранна възраст ще се приобщава към ценностите на правовата държава и демократичното общество.

Гражданското общество гарантира не само по - големи свободи, но и изисква по-голяма гражданска отговорност. Нарастваща е ролята на правната и гражданска култура и съответните възпитания за пълноценното формиране на демократично общество. Наличието на по-висока правна култура е условие за по-добро самочувствие и по - голяма обществена активност. Познаването на законите до голяма степен предпазва от правонарушения. Но има и достатъчно доказателства за това, че често правонарушителите познават добре законите, но въпреки това ги нарушават. В основата на това лежи ниската нравствена култура, надценяване на личните качества, фалшиво самочувствие, липсата на ефективни наказания за престъпниците.

Изключителна роля има правното възпитание в борбата с наркоманиите, алкохолизма, проституцията и част от сектите. Разбира се, социалните проблеми на много деца и възрастни могат да окажат съществена роля върху тяхното поведение. Крайно важно е още от детството си младите хора да се научат да се осъзнават като граждани на своята държава, чието положение всестранно и точно се регулира от правото да си изяснят взаимовръзката с други членове на обществото, да се научат на висока отговорност спрямо постъпките си. Младият човек трябва да се почувства участник в сложните и широки социални отношения, да се научи да се ориентира в структурата и функциите на държавните органи, да усвои адресираните към него правни изисквания, а също правата и законните начини за тяхното обезпечаване, да придобие навици за осъзнато правомерно поведение, да се научи правилно да определя задачите, насоките и формите на социална активност. От това зависи не само поведението му, неговата съдба и благополучие, но в известна степени общото състояние на законността в страната. Формирането на гражданина на демократичното общество е пряко свързано с осъзнаването на неговите роля, права, задължения и отговорности

III. Задачи, цели и принципи на правното възпитание и възпитанието в демократизъм.

Задачите на възпитанието могат да се формулират по следния начин:

- овладяване на система от правни знания, а при възрастните - повишаване равнището на тези знания;

- формиране на убеждения за социална необходимост, полезност и задължителен характер на правните норми и изисквания;

- придобиване на навици и привички за правно поведение;

- възпитание на активна гражданска позиция и нетърпимост към правонарушенията и правонарушителите;

- формиране на нагласа за действено отношение и съпричастност при създаването на и усъвършенстването на законите и правните норми.

Правовото възпитание е част от по-общото гражданско възпитание. То представлява общност от средства, необходими за подготвянето на детето като бъдещ гражданин. В целите му са включени формиране на лоялност към нацията, знания за историята и структурата на политическите институции, положително отношение към политическите власти, подчиняване на законите и социалните норми, вяра във фундаменталните ценности на обществото. Основен елемент на програмите по правно и гражданско образование и възпитание представляват знанията, отнасящи се до административната и законова уредба на държавата, правната система, правните норми, както и убеждения и навици за законосъобразно поведение.

Един от основните принципи на гражданското в това число и на правното възпитание е тясната му връзка с живота , с практическата дейност, с личния опит, на базата на която се формират убеденост в справедливостта на законите и нормите. Те отговарят и на принципа за научност, предполагащ анализ и оценка на реалната действителност от позицията на познаване на обективните закони на общественото развитие и прилагането им в държавната практика.

Към тези принципи трябва да се прибавят и принципа за достъпност на правните знания. Приоритет в правното образование и възпитание на подрастващите трябва да има не запаметяването и заучаването на всички действащи правни норми, на системата на правото, а изграждането на чувство към правото - една повишена възприемчивост, необходима психологическа нагласа към правомерно и неправомерно, която на определено ниво на развитие и усъвършенстване да позволява да се почувства правилното правно разрешение. Трябва да се акцентира върху формирането на правни убеждения, които обуславят, задълбочават и затвърждават уменията и навиците в правомерно поведение.

Възпитателната дейност, ориентирана към подготовка на демократично общество, е насочена към изграждането на правна култура. Тя включва всичко, което се намира в сферата на действието на правото. Това са правните норми, правоотношенията, правните учреждения, правното съзнание и правното поведение. Правната култура представлява сложно комплексно свойство на човека, което до голяма степен определя положителната насоченост на неговите действия и постъпки в ситуации, имащи правно съдържание. Правната култура е комплексно натрупаните в хода на историческото развитие и възпроизвеждащи се правни ценности. Тя показва зависимостта на правото на общата култура на обществото и степента на отражение на тази култура. Правната култура е тясно свързана с политическата култура. Доказателство за това са множеството организирани курсове и реализирани програми по гражданско образование и възпитание в развитите страни.

Правната култура е цел, съдържание и резултат от правното възпитание. Тя се формира от най - ранна детска възраст, когато в условията на семейството и по - късно в детските заведения и училище детето започва да възприема, осмисля и спазва определени правила на поведение. В този период от живота си малкия гражданин усвоява първите букви от правната азбука, наред с азбуката на нравственото поведение. Акцентът е върху отношението към правилата на поведение, с които детето непрекъснато се сблъсква, а именно да бъде честно, справедливо, да уважава възрастните, да цени труда на другите, да не обижда слабите, да умее да се притече на помощ. Тези явления за децата са морални и правни. Те не правят разлика между морално допустимо и законно.

Редица изследвания показват, че тази граница е трудно уловима за децата и в по-късна възраст, особено за малолетните правонарушители. Това е резултат от пропуски в правното възпитание, осъществено в семейството и в училище. Съществена роля тук има моралното и правно поведение на възрастните. Не е достатъчно да учим децата си на морално и правно поведение, а образецът на това т.е ние да нямаме такова. Така ще създадем у подрастващите формално и често пренебрежително отношение към правните предписания или "законът е едно, а животът - нещо друго".Така например по закон трябва да се наказват клеветата, обидата, уронването на достойнството, побоя. Осъдени за такива действия обаче няма. Още по - трудно бихме открили родители, осъдени за подобен род действия та дори понякога и към собствените им деца.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Правно възпитание и възпитание в демократизъм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.