Основни етапи в развитието на детската реч


Категория на документа: Педагогика


Основни етапи в развитието на детската реч
Речта е свързана със социалното развитие на човека, а не е вродена функция. Общото здравословно състояние, правилното функциониране на нервната система, развитието на умствените способности на детето и речевото обкръжение са фактори, от които зависи правилното овладяване на речта. Общуването е един от начините на човешката жизнена дейност, необходимо условие за формирането както на обществото, така и на личността.
В своето развитие речевата функция преминава през определени етапи, за да се формира в края на предучилищната възраст като една сложна, уравновесена система за общуване, за обмяна на мисли и познания с обкръжаващата го среда.
Основа в развитието на детската реч е живата реч, комуникацията между родител- дете. До появата на първата действителна дума на около 1 година, развитието на езика преминава стадии на: гукане, артикулиране на определено звуци и лепет- артикулиране на срички. Първата дума при детето се ражда не от гукането, а от усвоените при общуването с възрастния думи. Говорът у всяко дете се формира индивидуално, но развитието е възможно само в условия на общуване. Всяко дете се ражда с вроденост да говори, но кога и как ще се научи да говори зависи от средата.
Основните стадии в развитието на езика са: гукане около 2 месец, лепет- 4-8 месец, първи смислени думи около годинката, съчетания от две думи на година и половина- две, прости изречения третата година, сложни изречения и беседа на четири, а на пет детето използва всички устни форми на диалогични и монологични изказвания. Първо се появяват съобщителните изречения, след това подбудителните и накрая въпросителните.
Най- ранният етап във формирането на речта е от раждането до 6 месеца. Детето се развива физически, с особено бързи темпове се развива и мозъкът. Слухът играе водеща роля в овладяването на речта: детето чува човешкия глас, докато се вслушва в окръжаващия го свят, научава се да ползва звуци и думи в общуването с възрастните. Съсредоточаването върху звуците на речта се проявява от самото раждане. Първите два месеца бебето замира, гледайки в очите говорещия човек. Създава впечатление, че е готово да слуша с часове. Даже първите усмивки са в резултат на човешкия глас. Когато чуе такъв, бебето започва да се ослушва, опитва се да открие с очи източника на звука. На 3-5 месец от живота си детето, след непродължително съсредоточаване върху говорещия възрастен, започва активно да вокализира само, възторжено "пее" и гука. В края на 1 месец бебето издава гласни звукове А, И, съгласен Х, по-рядко К.
В края на 2 месец се появяват гърлени звукове КГХ, в комбинация с гласна Е. В края на 3 месец започва
"Гукане", първи вериги от срички, гласна У, отваря уста и я движи, когато човек говори срещу него - т.нар. "първично подражание". В края на 4 месец бебето отделя слюнка "като балончета" върху устните, радостно "пищи", съгласни звукове М, Б, В. В края на 5 месец започват ритмични вериги от еднакви срички, гласна О, вокализира в отговор на човешка реч, опитва се да "бръмчи".
Следващият етап е от 6 до 12 месеца. Това е периодът на бръщолевенето. Към 6-ия месец бебето внимателно следи устните на майка си и само се опитва да издава звуци, да бърбори и да гука. Но то не винаги слуша възрастния. Ако е съсредоточено върху някоя играчка, то не може да се концентрира върху речта. На тази възраст е полезно да се развива умението за слушане като една от най-важните предпоставки за речевото развитие. За тази цел е нужно да се организира правилно процеса на слушане. Подходящи за целта са музикалните приказки, в които има и песнички, и устна реч. Фрагментите за прослушване не трябва да бъдат по-дълги от 5-10 минути. Важно е детето да слуша многократно един и същи фрагмент. Повторението не омръзва на детето, а го кара всеки следващ път все повече и повече да се радва на познатите звуци. След това може постепенно да се увеличи дължината на фрагментите. Важно е вниманието на детето да не се отвлича от нищо друго, за да може се потопи в увлекателния свят на звуците. Първите няколко пъти е възможно детето да не реагира. Постепенно то ще обърне глава в посока на звука. След няколко месеца то ще познава мелодията и звуците, ще ги повтаря. Звукоподражателните звуци не само развият активното слушане и емоционалното общуване между родител- дете, но помагат за развитието на речта на детето. И тогава в края на годината детето вече владее десетина прости думички (мама, тати, кака, дай...) и звукоподражания (бррр - колата пристигна, бау-бау - кучето лае и т. н.). Речниковият запас на детето се дели на пасивен - думите, които то разбира (дай ръчичка, вземи чашката, да отидем на разходка...) и активен - думите, които то може да каже.
Развитие на речта- 12-18 месеца. Ако поне веднъж седмично се отбелязват в дневник думите и звуците на детето, то ще се забележе темпото на развитие на речта му. Първоначално детето се опитва да подражава на речта на възрастните - така се появяват звукоподражателните думи, а след това се усвоява и правилното им произношение.
Правило е всичко да се назовава и то вярно още от самото начало. Не е правилно да се говори на детето по детски. На разходка и вкъщи е необходимо да се дават много примери от заобикалащия го свят, като: "Тази къща е голяма, а тази - малка. Ето, камионът мина. Да вземем лопатката, да отидем да поиграем в пясъчника..." Детето по-лесно ще запомни несложните, но постоянно повтарящи се фрази, съставени от съществително+прилагателно и съществително+глагол.
Следващ етап - 1,5-3 години. Всички тенденции на предишния етап се разширяват активно в този.
Възрастта 1 година и половина е ключов момент за направата на някои изводи. Усвоените от различните деца думи могат да варират от 20 до 100.
Голямо значение имат темповете на нарастване на броя на думите и качеството на тяхното изговаряне. Родителите трябва да внимават за прекалено дългото задържане на етапа на така наречените "контурни" думи. Когато детето се опитва да повтори думата, то възпроизвежда нейната структура, нейната звукова схема: "букУче" (боклУче). Основата на този механизъм в звукоподражанието е сричковия характер на думите. Ако думите се фиксират именно в тази форма и не преминат към традиционната, то това е повод да се обърнете към логопед. Друг такъв повод е устойчивото неправилно изговаряне на думите, напр. "мазелин" вместо "вазелин". В единични случаи това не е страшно, постепенно детето ще схване разликата между звуковете. В началото то не ги различава и затова употребява едни вместо други. Друг проблем в процеса на овладяване на речта е затруднението при произнасянето на определени звукове: р, л, с, з, ж, ш, както и съчетаването на няколко съгласни. Грешките в звукопроизношението са свързани с неумението да овладее гласовия си апарат, а също и с недостатъчно точното възприемане на речта, несъвършенството на звуковия и анализ. Ако тези трудности се зафиксират, то на следващия етап в развитието след 3-4 година те могат да бъдат преодолени с помощта на логопед.
Учените са установили, че фината моторика е неразделна част от развитието на речта. Съвременните майки се стремят да купуват модерни развиващи играчки. Това са традиционните мозайки, пластилин, всевъзможните фигурки и игрите с шнурчета. Ако нямате възможност да купувате готови игри, не се разстройвайте. Най-добрият център за развитие на детската моторика - това е вашата кухня.
На тази възраст детето не седи на едно място, на него всичко му е интересно: и това, което мама крие в шкафовете, и онова в кутийката... А колко е забавно да отмъкне нещо от масата и да го скрие на неочаквано място!
Рисуването върху брашното, пресипването на ориз от една тенджерка в друга, преливането на вода от един съд в друг, отхлупване и захлупване на бурканчетата са добра игра за развитие на фината моторика, а и на самото дете.
Формирането на всички граматически категории привършва към края на третата година на детето, когато то знае около 1000 думи. Пълното усвояване на изменяемите думи с всичките им особености и тънкости продължава дълго време след този период, до края на петата или до края на седмата година, когато детето знае вече около 3-4 хиляди думи.
В речта на четиригодишното дете вече се срещат сложни съчинени и сложни подчинени изречения ("Ние с мама отидохме в гората и донесохме от там гъби.", "Татко ходи на работа, защото е голям."). Използват се все повече предлози и съюзи (какво, къде, колко). Речниковият запас e между 1500 и 2000 думи, в това число и думи, означаващи времеви и пространствени понятия.
През петата година детският речник се увеличава до 2500-3000 думи. То активно използва обобщаващи думи (дрехи, плодове, животни, превозни средства, мебели и т.н.). Назовава голям кръг от предмети и явления от обкръжаващия го свят. Знае наименованията на професиите. В думите вече отсъстват пропуски и замени на звукове и срички, като за изключение се считат някои трудни непознати думи (ескалатор). В изреченията се използват всички части на речта. Детето е овладяло всички звукове на родния език, включително шушкавите звукове ш, ж, ч, дж и сонорите л, р, и правилно ги използва в речта си.
В периода от 5 до 7 години речникът на детето се увеличава до 3500 думи. В него активно се натрупват образни думи, изрази и устойчиви словосъчетания. Усвояват се граматичните правила за изменение на думите и свързването им в изречения (съгласуване по род и число, правилна употреба на времената на глаголите). Детето може да образува качествени прилагателни (маса от дърво - дървена маса). Познава децата на животните (кравата има теленце, овцата има агне). Преразказва точно и последователно без картинна опора, като е способно и да извлече поука от разказ. Различава фините акустични разлики между близки говорни звукове (звучни - беззвучни съгласни, съскави - шушкави звукове) и умее да изговаря някои скоропоговорки. Усвоява се и изговорът на струпани съгласни в думата, както и сложната сричкова структура ("пеперуда", "благополучно" и др.). В този период детето активно наблюдава за явленията на езика, като се опитва да обясни думите според тяхното значение и дори размишлява по повод рода на съществителните. По този начин малкият голям човек развива слуховото си вербално внимание, паметта, логическото мислене и другите психологически процеси, необходими за по-нататъшното му развитие и неговото успешно обучение в училище.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни етапи в развитието на детската реч 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.