Оптимизиране на обучението по четене


Категория на документа: Педагогика


СУ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
ФАКУЛТЕТ НАЧАЛНА И ПРЕДУЧИЛИЩНА
ПЕДАГОГИКА, СДК-НАЧАЛНА
УЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА

РЕФЕРАТ
"Изисквания за оптимизиране на обучението по четене - нови тенденции. Нови измерения в подготовката за четене и писане при децата от предучилищните групи от детската градина"

Възложил:
Проф. д-р Ст. Здравкова
Изготвил: Гергана Николова Гергова
Подпис: .................................

София
Януари, 2014г.

I
Изисквания за оптимизиране на обучението по четене - нови тенденции.

Реформата в началното образование, за която се казва, че е стартирала 2002/2003г., се твърди, че е свързана с преосмисляне на целите на образованието и на учебното съдържание , както и с промяна на педагогическото взаимодействие и извеждане на нови приоритети в дидактическите стратегии и технологии, с търсенето на нови организационни форми.
Идеите за модернизация на началното образование са насочени към личностно ориентиран образователен процес, създаващ условия за разгръщане на личностния потенциал на детето, за обучение, организирано в контекста на "субектно-субектните" взаимодействия, при което ученикът има ролята на активен участник в образователния процес със следване на идеята за активно учене в действие чрез опит и преживяване, базирано върху решаване на проблеми и процес на взаимодействие и сътрудничество. Навлизането на идеите на конструктивизма за същността на процесите на учене в началното образование оказва съществено влияние върху всички аспекти на образователния процес по четене и писане.
Новите приоритети в дидактическата технология за обучение в начална грамотност носят в себе си идеята за активно взаимодействие на учениците с елементите на грамотността, насочват към включване на интерактивни методически процедури при формиране на уменията за четене и писане, към овладяването им чрез интерактивни дейности, съобразени с възможностите на учениците и етапа на развитие на четенето и писането.
С приоритетно значение е тезата за формиране на умения за четене с разбиране. Засилват се и социалните аспекти на процеса на овладяване на началната грамотност в съответствие на лингвистичната теория на Л.Виготски - че децата усвояват езика в процес на социално взаимодействие. Това насочва към използването на четенето и писането в още съвсем ранните етапи на формирането им за социални цели в планирани речеви ситуации и планиране на учебни действия, които изискват учениците да практикуват четенето и писането в ситуации на социално взаимодействие и сътрудничество. Социалните проекции при овладяването на началната грамотност предполага успешно интегриране на четивен и илюстративен материал в буквара, което би поставило учениците в разнообразни речеви ситуации, би им предоставило възможност да влизат в социални роли, да мислят и подреждат реч съобразно речевата ситуация.
В съответствие с разширяването на социалното взаимодействие се постигат много по-добри образователни ефекти в обновената методическа система за обучение в начална грамотност по отношение на изграждането на мотивационна основа за овладяването на четенето и писането, както и за формирането едновременно на желанието и на умението за четене. Разширяват се нагледно-действените и игровите процедури в процеса на ограмотяването - учениците редят пъзели, попълват ребуси, кръстословици, решават четивни загадки, лабиринти, ограждат, свързват, оцветяват, упражняват се в четене и писане чрез дидактични и автодидактични игри.
Днешните деца са изправени пред предизвикателствата на бързо развиващото се информационно общество и целите на обучението по БЕЛ закономерно се преместват към придобиване на комуникативна компетентност за успешно речево общуване. Във връзка с това - основна ориентация на обучението по начална грамотност е перспективата за овладяване на четенето и писането като комуникативни средства. Обновяването на обучението по начална грамотност като първи етап от комуникативно ориентираното обучение по БЕЛ изисква:
* От самото начало на обучението да се потърсят по-добри възможности за овладяване на четенето и писането като вид речеви дейности, които изпълняват комуникативна функция в процеса на закономерно разширяващите се социални взаимодействия на детето;
* Процесът на овладяване на четенето и писането да се разглежда като комуникативно-речеви практики в ежедневието на първокласниците;
* В обучението по начално ограмотяване да се постига естествено интегриране на дейностите говорене, слушане, четене и писане в планирани речеви ситуации;
* Първоначалното четене да бъде задължително свързано с разбирането, да се формират умения за четене с разбиране;
* В най-ранните етапи на овладяване на четенето да се планират не само упражнения за четене на срички, думи, изречения и кратки текстове от буквара, но и упражнения за четене на функционален четивен материал, който включва детето във взаимодействие - книжки-игри, комикси, етикети, разчитане на упътване, инструкции и т.н.
* От самото начало да се стимулира желанието на първокласниците да формулират идеи и да споделят преживяванията си не само устно, но и графично - чрез знаци-символи, схеми на изречения, рисунки, букви, думи, ... В началният етап интересът към писането и личната изява може да намери израз в надписването на рисунки, етикети на тетрадки, чертаене на пътни карти, писане-рисуване на писма - до мама, тате, ... дядо Коледа...
Така по време на ограмотителния процес се поддържа създадената още в предучилищна възраст представа за функциите на четенето и писането, за писмената реч като форма на общуване, като още един начин за взаимодействие със света и с околните.
Съвременната концепция за начално ограмотяване се развива и разширява по посока на социално-културните аспекти и проектиране още от най-ранните етапи на овладяването на четенето и писането като речева дейност.

II
Нови измерения в подготовката за четене и писане при децата от подготвителните групи.
1. Обучението по четене в предучилищните групи

Подготовката за училище винаги е била сериозен въпрос - както за родителите, така и за учителите. Дали детето трябва да познава буквите, да може да срича, да чете, тръгвайки в първи клас, или - да започне да учи всичко това едва тръгвайки на училище - този въпрос е предизвиквал не един дебат. С оглед различното ниво на грамотност и социализираност на децата, постъпващи в първи клас, което затруднява работата в голяма група в следствие, се налага децата да получат предварителна подготовка, преди постъпването си в първи клас, чиято роля основно е да уеднакви уменията и познанията на децата в сферата на познаване на езика, на социално-комуникативните им умения, на поведението им като част от група и т.н.

Друг е въпросът доколко подобно уеднаквяване на възраст 4-5 год. е с градивен или с ДЕградивен ефект върху личността и индивидуалността на децата, в случая "подравняването" чрез предварителна подготовка в задължителната предучилищна група отговаря преди всичко на нуждите на старата и неадекватна държавната образователна система, "произвеждаща" над 40% неграмотност сред 16 годишните си възпитаници. Именно поради почти невъзможността да се съчетае старата система, работеща с големи класове, с така нужния днес индивидуален подход към децата, се налага появата на задължителните предучилищни групи за навършилите 5 год. деца и се планира в бъдеще вместо една година подготвителен клас, децата да бъдат в такъв три - от 3 год. възраст. Там децата биват моделирани във вида, необходим на системата, за да работи тя.

Ролята на предучилищната подготовка, според специалистите в областта, не е да започне началното ограмотяване на децата по същество, а само да ги подготви за този процес, така че те да могат да участват пълноценно в него, постъпвайки в първи клас.

Един от най-важните проблеми, които решава предучилищната подготовка,пак според специалисти и идеолози на задължителната предучилищна, е овладяването на български език и социализацията на децата от други етноси, най-често - от ромски произход. За съжаление никой не отчита фактът, че процесът е двустранен и колкото едните деца овладяват български език и се социализират, толкова и другите деца се "социализират" към първите - овладявайки някои от техните навици, език и т.н.

2. Държавни образователни изисквания за предучилищно възпитание и подготовка
Целта на обучението по български език в подготвителен клас е да се формират у 6 - годишните деца начални умения за общуване на книжовен български език , да им се осигури необходимият познавателен и речев опит за успешно обучение в І клас. В ДОИ е записано, че "практическото овладяване на българския език от децата в предучилищна възраст е основа на общуването. Резултатите от овладяването на езика и развитието на речта правят възможни по-нататъшната реализация и обучението на детето в тази посока."
ДОИ разглежда подготовката по БЕЛ в предучилищните групи в осем отделни ядра:
1. Ядро "Свързана реч"
2. Ядро "Речник"



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Оптимизиране на обучението по четене 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.