Научен статут. Методологичен увод.


Категория на документа: Педагогика


История на педагогиката и бълг. Образование (ИПБО)
доц. Д-р Ем.Кирилова

Методологичен увод в историята на Педагогиката и бълг. Образование.

1. Предмет и същност на ИПБО
ИПБО е педагогическа наука независимо , че привидно прилича повече на ист. Предметът й т.е. онова което изучава и анализира е миналото на възпитанието и обучението то трябва да се познава тъй като е в основата на съвременната педагогика и педагогиката въобще.Днешната теория за възпитанието и обучението е бъдещата ист. Ето защо из ИПБО е неразделна от общата педагогика а проблемите които двете разглеждат са свързани с едни и същи соц. дейности. ИП разглежда миналото на училището и възпитанието както и на идеите за тях в световен мащаб. ИБО разглежда същите проблеми, но за рамките на Б-я. Очевидно е , че тези две страни (ИП) и (ИБО) на ИПБО дават възможност да се види мястото на бълг. образователна действителност . В контекста на световния опит и да се види влиянието на света върху развитието на бълг. образование и идеите за него.Възпитанието и обучението са процеси които съдържателно са свързани по между си толкова тясно че тяхното разграничаване трябва да се възприема като усилия да бъдат изучени по добре да бъдат анализирани с оглед на трудностите които съществуват пред тяхната правилна организация и съдържание на дейностите. ИП предлага не само идеите че това е така до които достига чрез обобщения от философски х-р най- изявеният сред педагозите-философи Йохан Хербарт според когото "няма обучение без възпитание нито възпитание без обучение " на съвременен ез. Това се свързва с откритите и по скрити усилия подрастващият човек да променя не само обема от знания, които не правилно и не напълно точно нар. инфо. , но да усъвършенства себе си и във всяко др. отношение обучението предполага повече интелектуална дейност докато възпитанието се свързва именно със др. промени на личността.Цялостният човек не е само интелект и за това възпитанието и обучението трябва да вървят успоредно и прониквайки едно в друго.
2. Връзка на ИПБО с др. науки и източници
като педаг. Наука ИПБО е свързана най напред с общата педагогика а миналото което изучава, макар и свързано с възпитанието и обучението, с уч. Образ. И идеите за тях я свързват с ист. ИП- с общата история на отделните страни ИБО - с бълг. История .Тъй като в ИПБО изучава част от соц. действителност в мин. , тя е свързана с всички науки имащи отношение към това мин.-ист. На философията . ист. На л-рата , етнографията , богословието. Те са и своеобразни източници от които ИПБО черпи факти и доказателства за процесите които изучава . Освен тях такива източници са и всички материали от мин. - учебници , училищна покъщнина и документация педагогически печат обществен печат държ. док. За образ. Биографии спомени снимки и т.н
3. Периодизация и зн. На ИПБО
Периодите на които се разделя науката като цяло важат и за ИПБО. Това са същите периоди през които минава човечеството през своето развитие - дълбоката древност известна още като старият свят средновековието което свързваме с феодализма,новото време ,което започва с ренесанса(възраждането) и продължаващо до наши дни.
4. Кратък обзор на Ист. Развитие на ИПБО -води началото си от усилията да бъдат обобщени и запазени различните практики в областта на семейното възпитание , на предучилищното и училищно образ. И на идеите за тях . Тези усилия изразяват и осн. Зад. На ИПБО- да се съхрани опита на миналото в областта на възпитанието и обучението както и на уч. организация да се запазят идеите на педагозите класици за тях и да се използват там където е нужно от съвременният човек , като се анализират и адаптират към новите условия.В Б-Я след Освобождението подготовката на учители в първите курсове за такива и в първите педагогически училища в Казанлък Враца Шумен Лом и прочие се изучавало главно методика и Ист на педагогията под формата на подбрани знания от съчиненията на педагозите- класици .ИБО се обособява по- късно като необходимост да се види мястото на бълг. Уч-ще . И учителство в обществените процеси протичащи в бълг. Ист.Първият който обобщава фактите от мин. На бълг. Образ.и ги предлага на родното учителство е Никола Иванов Ванков. През 1903г излизал печат т.н. от него " Очерк" посветен на учебното дело на Б-я от" край време до освобождението " през 1906г той допълва това издание с периода от Освобождението до края на 19 век и вкл. Освен училищната практика и първите законодателни мерки в областта на уч-щето и просветното дело от периода 1878-1900г. С това Никола Ванков е признат за първият историк на бълг. Образ.Особена заслуга има и Никола Алексиев който издава през 1912г "Нашата училищна политика-студия в която анализира просветните закони от периода 1878-1912г и показва връзката между просветната политика обществената действителност и отделните просветни министри .
В периода на новата бълг. Ист.(1878-1944г) бълг. Педагози в университета и извън него имат своя принос към ИБО със своята дейност като пропагандатори и автори. Сред тях изпъкват няколко имена: Лука Доросиев , Иван Бракалов , Велико Йорданов , Начо Начев и др. Университетският проф.Димитър Кацаров написва но за съжаление не публикува а само чете лекциите си в университета по ИПБО.Особени заслуги за събирането и съхранението на ист. Сведения за бълг. Уч-ще има проф. Иван Шишманов като просветен министър в периода 1903-1907г и като висш служител в просветното министерство още в 1890г.Още тогава под негово ръководство министерството публикува спец. програма за "изучаване" на бълг. просветно минало, с която насочва бълг. Учители как да събират необходимите сведения и материали .Началото в тази насока е поставено още преди Освобождението когато известният българин Васил Априлов -благодетелят на габровското Уч-ще от 1835г написва своята книжка излязла в Одеса "Денница новоболгарского образования" в която разказва ист. На Габровското Уч-ще.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Научен статут. Методологичен увод. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.