Модернизация на българското начално образование


Категория на документа: Педагогика


Нови нормативни документи за модернизация на началното образование

След 2000г. излязоха редица нови нормативни документи, въз основа на които се осъществява реформата:
1. Закон за Народната просвета - излиза през 1991г. В него са внесени два пъти изменения и допълнения. Според закона децата трябваше да тръгнат на училище на 6годишна възраст. У нас беше проведен експеримент за обучение на 6 годишни деца, но експериментът се провали и в него беше внесено изменение децата да тръгват на училище на 7 години. В повечето страни в Европа и в света децата тръгват на 6 години. Тенденцията е да се намали възрастта на постъпване в училище. От няколко години законът задължава децата да бъдат приети в задължителна подготвителна група.
2. Нов учебен план- приет е през 2000г. и включва три вида подготовка. Досега в стария план за началното училище имаме само два вида подготовка, а трите вида са:
Задължителна подготовка (ЗП)- включва учебните предмети, които задължително се учат от всички ученици
Задължителноизбираема подготовка (ЗИП)- надгражда задължителната подготовка по избор на учениците
Свободноизбираема подготовка (СИП)- тя не е свързана с учебните предмети. Провежда се обучение по други области и дейности, предложени на учениците за свободен избор.
3. Държавни образователни изисквания за учебното съдържание (ДОИ)- стандарти за българското образование на завършен етап за началното училище ДОИ има за края на четвърти клас. ДОИ включват знания, умения и отношения (учебно съдържание). ДОИ включва минимума от учебно съдържание, без което детето не може да продължи в следващ клас.
ДОИ се характеризират с две особености:
-постижимост от всички деца
-измеримост- създава се национален институт по оценяване (НИО), който през последните години организира т. нар. външно оценяване

4. Нови учебни програми по отделните предмети- учебната програма включва какво да се учи по дадения предмет. Новото е, че учебните програми след 2000г. са разработени по една и съща структура за всички класове по всички предмети. Нарича се модул и включва:
-общо представяне на учебния предмет
-цели на учебния предмет за даден клас
-ядра на учебното съдържание- 3,4 ядра, даващи глобална представа на учителя
-очаквани резултати по предмета за годината- учителят може да планира учебният материал
-основни понятия, които децата трябва да усвоят
-дейности и контекст, в които да се усвоят знанията /ориентации, свързани с действията на децата/
-междупредметни връзки

5. Наредба за интегриране на децата от етническите малцинства

6. Наредба за интегриране на деца със специални образователни

потребности

Слабости в досегашното българско начално образование

1. Тип педагогическо взаимодействие- предимно субект- обектно (субект- обектно взаимодействие: детето е пасивно- то възпроизвежда, репродуцира; субект- субектно взаимодействие- детето е в активна позиция, активно учи)
2. Учебното съдържание е ориентирано над равнището на възможностите и очакванията на учениците
3. Не се развива достатъчно интересът и стимулацията на учене
4. Прекалено академично образование
5. Не се дават знания, които децата да прилагат в живота
Недостатъчно добра материална база

Характеристика на първа педагогическа ситуация

А) Слабости- в образователния процес са възможни два типа взаимоотношения: субект- обектно и субект- субектно
1. Субект- обектно педагогическо развитие
2. Унифицирано обучение
3. Не се развиват творческите възможности на детето
4. Не се стимулира развитието на индивидуалните възможности на детето
5. Не се стимулира развитието на интерес и мотивация
6.Учебното съдържание е под нивото на възможностите на детето и затова няма развиващ ефект
Б) Положителни страни
1. Полагат се усилия за адаптиране на децата в училище
2. Адаптиране и интегриране в училищната общност
3. Има учебно съдържание
4. Формират се умения за учебна дейност



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Модернизация на българското начално образование 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.