Методика на образованието по литература. Научно приложна дисциплина.


Категория на документа: Педагогика


Лекциите са конспектирани от "Методика на литературното образование" на Р. Йовева, Ш. 2008
Методика на образованието по литература. Научно приложна дисциплина.
1. Същност, цел, обект, предмет на МОЛ.
(По Йовева 2008: 9-16)

Методиката е научно-приложна хуманитарна дисциплина, чиято същност са методите, методическите похвати и средства, използвани за осъществяване на литературнообразователния процес, съответни на училищните образователни цели и нейните (на методиката) специфични цели. Тя има междудисциплинарен и интегративен характер, тъй като има връзка с другите науки.

Без да пренебрегва ролята на обучението, МОЛ е насочена предимно към образоваността на ученика. Разликата между обучение и образование е в това, че обучението настоява за репродуциране, разчита на наизустяването, без да включва преработка и анализ/интерпретация на информацията, докато образованието обема и обучение, и възпитание не в тяхната механична съвкупност, а като формиращо личността, като възможност за развитие.

Методиката трябва да направи разграничение между понятията знание, познание. Разликата между тях, е че знанието е постигнато от цялото цивилизовано развитие, а познанието е практическото приложение на знанието. Знанието е обективно, а познанието е субективно.
Целта на МОЛ като научна дисциплина е подготовката на квалифицирани и преквалифицирани студенти и учители бъдещи филолози. Постигането на целта предполага решаването на някои задачи.
I. Разработване на концепция за литературното образование, която визира глобалните цели, учебното съдържание и структурата му.
II. Обосноваване на методи, похвати, принципи за работа по литература.
III. Обосноваване на система за работа с различно учебно съдържание художествено (различните литературни жанрове) и нехудожествено (мит и фолклор).
IV. Представяне на идеи за работа в различните степени и форми на изучаване на литературата в средно училище.
V. Стимулиране на ученика за работа.
VI. Разработване на актуални идеи за учебници и учебни програми
Обектът на МОЛ е образователният процес по литература, предметът - системата на изучаване на литературата, функционирането на системата, както и възможностите за подобряването й.
Учебното съдържание на МОЛ включва въпроси с методико-теоретически (литературно образование, методи, урок по литература) и приложен (работа с мит, фолклор) характер. Границата между тези два дяла е условна. Основанието да бъде причислена МОЛ към науките е, че тя има собствен предмет на изследване, който не се проучва от друга наука. Друго основание е обществената необходимост от нея и нейните специфични методи. Що се отнася до методите на изследване (наблюдение, методи на контролна работа, експеримент) те се заимстват от дидактиката, но се обогатяват, защото се съчетават с методите на философията, литературната и други науки .
До сега най-силно е изтъквана връзката на методиката с дидактиката. Тя е обусловена до голяма степен от общите принципи на обучението: научност, нагледност, съзнателност, активност, индивидуален подход, но това не означава отъждествяване на методиката на обучението по литература с дидактиката. Съвременната методика има общо и с философията, която проблематизира истината и пътя към нея. Науката за културата дава идея на методиката за осмислянето на взаимовръзките: мит фолклор литература; култура литература. Тя има връзка и с психологията. Това е така, защото МОЛ разчита на психологията за проучване качествата на личността, за възможностите на нейното развитие, за възможните поведенчески модели. Връзката ма МОЛ с литературнотеоретическия, философския, психологическия и педагогическия дискурс е в теоретичен и приложен аспект.
МОЛ е научно приложна дисциплина с литературнотеоретически и дидактически характер. Изследователските методи с които си служи методиката са заимствани от педагогиката: метод на целенасочено продължително наблюдение, на контролните работи, на експеримента. Методите с които си служи учителят са основно методи на философията и литературната наука.

2. Цели и задачи на литературното образование (литературното образование в средна и в горна степен).
(По Йовева 2008: 28-63)

Литература ("литера" - гр.) буквално означава буква, писмо, писано слово. Под литература днес разбираме1 :
1. Съвкупност от писмени произведения на един народ, на една епоха или изобщо. (прим. Събитието е отбелязано в литературата от тази епоха.)
2. Съвкупност от художествени произведения (лирика, епос, драма) от епоха, страна, период. (прим. Българската литература. Западноевропейската литература.)
3. Съвкупност от научни съчинения по отрасъл на науката, по въпрос. (прим. Не е проучена литературата по въпроса за тази категория на глагола.)

Учебният предмет "литература" като обект на изучаване в училище визира съвкупността от художествени произведения (респ художествената литература), включени в учебната програма, като освен художествена литература в училищния литературнообразователен процес присъстват и фолклорните текстове, митове, легенди; литературнотеоретичните понятия, литературнонаучните изследвания, постановки т.е. различни аспекти на литературната наука. Р.Йовева в своята "Методика" предлага замяна на литературата като учебен предмет с литературнообразователен дискурс, изхождайки от следните постановки:
Понятието дискурс - "специфичен начин на обговаряне на нещата, речево действие, което задължава отправителя да се съобразява с другия, да адресира посланието си към него. Дискурсът е събитие, което се разбира като смисъл - по П. Рикьор". (Виж Йовева 2008:17). В полето на социума съществува литературнообразователен дискурс, като различен от всички останали. В този смисъл в хода на литературнообразователния дискурс се експлицират създадените по рано текстове, като получаването на информация за отделните епохи, спомага за реконструиране и конструиране на светове, формиране на ценностна система и умения за комуникативност. Литературнообразователният дискурс развива мисленето и въображението.

Мястото на литературата като учебен предмет се определя от учебните планове за средното училище. Учебния план е държавен документ, отразяващ философията на образователната система.

Елементите на учебния процес са: цели, задачи, учебно съдържание (обекта на изучаване), учител/ученик. Те са взаимно обусловени.
Цели и задачи на литературното образование:
Целта на литературното образование е да създаде литературно образована личност. Тази личност възприема литературата като специфично изкуство, способна е да осмисли и обобщава литературните факти, да тълкува художествени и нехудожествени текстове.
Задачи:
1. Разработване и прилагане на система за работа с художествени и нехудожествени текстове.
2. Разработване и прилагане на система за осмисляне на нелитературната част от учебното съдържание (епохи, школи, авторова личност, въпроси от литературната наука и др.)
3. Интерпретация на текст, съобразно жанровата му природа, културния и литературен контекст.
4. Прилагане на различни техники на интерпретация и анализиране.
5. Използването на литературната история (биографични сведения за автора и сведения за рецепциите на текста) за по-доброто осмисляне на литературните факти и текстове.
6. Усъвършенстване на устната и писмената комуникация на учениците.

3. Учебното съдържание в прогимназиален и гимназиален етап:
(По Йовева 2008: 22-27)

Учебното съдържание е фиксирано в учебните програми, които задават последователността, в която се изучава материалът.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методика на образованието по литература. Научно приложна дисциплина. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.