Методи за устна комуникация


Категория на документа: Педагогика


 Методите на обучение в дидактиката се обсъждат от времето на Ян Амос Коменски. Той е един от най-важните проблеми в съвре-менната дидактика. "Началото и краят на нашата дидактика ще бъде търсенето и намирането на начин, с помощта на който учителите по-малко да обучават, а учениците повече да научават"- Ян А.Коменски. Терминът "метод" идва от гръцки произход /metodos/ и означава път, начин, способ на действие, начин на поведение. Методите на обучение изграждат процесуалната страна на технологията на обучението,придават му живот, до голяма степен определят облика му и заедно със съдържанието са сърцевината му. Според М.Н.Скатник "Методите на убучение са начини за работа на учителя и учениците, с помощта на които се постига овладяване на знанията, уменията и навиците, формира се светогледът на учениците и се развиват техните способности.

Немските педагози Лотар Клинберг и Грхард Нойер класифицират методите на : монологични, диалогични, индивидуални, групови, фронтални и методи за самостоятелна работа.

От първата половина на ХХ век популярни творчески търсения в областта на методите на обучение у нас са на П.Цонев, П.Бонев и на М.Герасков. А в последните десетилетия на ХХ век на П.Петров и на М.Андреев. Като П.Петров обосновава дидактическите методи в две групи :
методи за преподаване и усвояване на знанията и формиране на умения и навици - устно изложение на учебния материал, беседа, диалог; работа с учебника и други книги, наблюдение, деменстрация, упражнения
методи за проверка и оценка на подготовката и развитието/ назнанията, уменията и навиците/ на ученика.

От историческа гледна точка устното изложение на учебния материал е най-старият метод в дидактическата теория и практика - използван е още в древна Елада. С много неща от заобикалящия свят децата се запознават чрез словото на учителя. Представянето на съдържанието в учебника от преподавателя често се тълкъва като директивно обучение, което е едва ли не синоним на догматика/придобиване на знания в готов вид/.

Изложението е не само средство за съобщаване на разнообразна информация, но и за формиране на значими личностни черти у учениците. През последните десетилетия развитието на подрастващото поколение е значително по ускорено /акселерация/. Повишеното равнище на образованост и по-бързото развитие на учениците обаче поставят знчително по-високи изисквания към изложението и учителите трудно удовлетворяват голяма взискателност на учениците. Те все по-често придобиват необходимата учебна инфирмация с помощта на различните технически средства за обучение, средства за масова комуникация, научната, научнопопулярната у учебнопомощната литература. Изложението /представянето на материала от учителя/ се използва, когато
-предшестващата тема не е добре усвоена;
-проблеми и факти си противоречат или могат да се смесват;
-личният опит може да допренесе за изесняване на проблемиете;
-времето е ограничено и фактическият материал е разнообразен;
-трябва да се ускорява темтър чрез устни обеснения и демонстрации;
-представянето от учителя е най-добрият начин да се разбере темата.
Важна особеност на изложението е и това, че подтиква учениците към размисъл върху редица нови за тях въпроси.

В организационен план се препоръчва представянето на учителя да се обособи в три части :
Въведение, в което се съобщават основните моменти в темата и по възможност се записват на дъската.
Подровбно изложение върху основните моменти с ясно разграничаване на главното и същественото в строга последователност.
Заключителна част, в която се формулират изводи и обобщения върху основните моменти от темата.
При предварителната подготовна трябва да се осмислят няколко важни неща: близост на монолога до разговорната реч; начини за наблюдаване на реакциите на учениците; способност да се запази спокойствие през цялото изложение; избягване на дразнещите и досадните маниеризми, жестове, привички. Особенно внимание се отрежда на възможните затруднения, които могат да възникнат през учениците по време на изложението.

Основна цел на изложениението се свежда до съобща-ването на определена инфирмация на учениците, до решаването на конкретни образователни задачи. Всяко представяне на учебният материал започва с встъпление, което има голямо психологическо значение, тъй като учениците трябва да се въведат в предстоящата дейност, да се предразположат към основното му съдържание.

При изложението на учителя в процеса на обучението по-съществени са учебното съдуржание и спецификата на възпитателното му въздействие. Преподавателят трябва да се насочва преди всичко от съдържанието към стила, формата и произношението. Нужно е да усвои правилата на риториката и изложението му да се одухотвори от общите възпитателни идеи.

Съществен момент е изискванията към структурата на изложението е правилното разпределение на времето, което е необходимо за разглеждане на различни въпроси, предвидени за разработване. За деца от първи и втори клас продължителността трябва да е в рамките на 10-12 минути, при трети четвърти клас - от 15 до 20 минути, за среден курс до 30 минути, за учениците от горен курс - до 40 минути. Трбява да се отдели подходящо място на изводите и заключенията, които произтичат от същноста на разработеноето учебно съдържание.

Езикът и стилът на изложение трябва да се отличават с благоприличие и простота. Езикът трябва да бъде език на съответната наука. Трябва да се избягват грубите изрази, провинциализмите, уличните, смешните думи, а също и вългарните изрази. Стилът се отличава с логическа, реториченохудожествена и музикална страна. Подходящата форма на изложението дава възможност да се въпроеме по-лесно смисълът на съдържанието и прави мисълта по-достъпна.

Най-съществените особености на логиката на стила са яснотата,убедителността и нагледността. Средства, чрез които се осъществяват са : определение, обяснение, изображение, логическо сравнение и др.

Реторохудожествените особености на стила се изразяват чрез образността и емоционалността. Средстава за постигането са ; олицетворение, образен паралелизъм, алегория, сравнение, възклицание, градация, реторично обръщение и др.

Музикалната страна на стила е насочена преди всичко към слуха, защото чрез нея се цели да се предизвика приятно слухово впечатление. Тайната на благозвучието се състои в сполучливия подбор на думи и словосъчетания, и в естествената ритмичност.

Особено внимание се отделя на техниката на говора на постановка на гласа, внимание трябва да се отделя на яснотата,правилността и изразителността. Важно значение заемат правилното дишане и темпът на говорене. Най-благоприятен темп, про който се произнасят около 60-70 думи в минута по време на изложението. А неблагоприятен темп е от 25-30 думи в минута /неподходящ за изложение/, както и от 80-90 думи, защото учениците не могат да следят мисълта на учителя.

Голямо значени за техниката на изложение имат и средставата, чрез които учителят може да привлича и задържа вниманието на учениците по време на изложението си. То лесно може да бъде привлечено с помощта на пауза, реторичен въпрос, лирическо откло-нение, както и с интересни примери от живота. В цялостната техника на изложението особено място се отрежда на постоянния зрителен контакт на учителя с учениците. Чрез него преподавателят получава разнообразна обратна информация за състоянието на класа и начина, по който той реагира на изложението му.

Разновидности на устното изложението са разказ, обясне-ние, лекция и изложение с опонент. При разказа учителят съобщава в трога последователност знанията, използва доводи, обяснение, факти от действителността. Изборът на разказ зависи от възрастовите особености. Той е най-широко използван в началното училище, тъй като децата имат скромен житейски опит. Изботър на разказ се определя от характера на учебния материал,тогава когато трябва да се съобщават нови факти, данни, сведения, учителят прибягва до него. Използването му се свързва с конкретна дидактическа цел на урока. Изложението най-често се прилага при уроци за нови знания. Съдържанието на излагания учебен материал и възрастта на учениците определят особеностите на разказа. Той може да бъде повестователен,описателен и обяснителен.

Изискванията към разказа са :
Да дава верни знания за обективната действителност, да бъде достоверен и съгласуван с установените научни истини.
Фактическото съдържание на разказа се определя от учебнната прграма по съответния предмет и учителят трябва да се придържа към него, без да се увлича и разширява своето изложение.
Материалът да се излага в логическа последователснот.
Езикът, словото на учителя, стилът на изложение да бъдат точни, ясни емоционално оагрени, изразителни.
Унагледяване на разказа с подходящи средстава - картини, карти, снимки, аудио-визуални средства и др.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методи за устна комуникация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.