Методи в учебния процес


Категория на документа: Педагогика


 Методите и средствата са насочени към детерминиране на развитието на субектния опит на ученика и разширяване на тези взаимоотношения със заобикалящата го среда, в които то има възможност да се самоотвърждава и развива. Съотношението между това, което възрастният транслира към детето и това, на което ученикът е носител, притежава динамичен характер, определящ спецификата на подбора , прилагането и използването на методите и средствата на екологическо възпитание. При това учителят и ученикът са равнопоставени носители на субектен опит, но съдържанието на този опит е различни, което ги поставя в специфични позиции един спрямо друг.

Първи метод -Наблюдението предполага активен контакт на учениците със социалната среда и живата природа. То изисква контрол над собственото поведение, което от една страна е насочено към откриване и възприемане на информацията, а от друга страна изисква осигуряването на собственото здраве и безопасност. На тази основа се развива и културата на наблюдението, което изисква ученикът да се научи да си поставя цел, да открива пътища (методи) за постигане на резултат, да формулира изводи, да прогнозира развитието на събитията. Наблюдението развива умението на ученика да дава морална или екологическа оценка на собственото си поведение. Развивайки своите изследователски умения учениците идват до разбирането на взаимните връзкина живите същества помежду им и с неживата природа около тях, и да схващат своето влияние върху тези зависимости. Наблюденията дават възможност на учителя да внушава дискретно отношение към живота чрез реакциите си. Наблюдението дава възможност на децата да установят условията на съществуване на организмите: къде се намират, какво ги заобикаля, защо това място е добро за тях. Този подход е валиден и по отношение на изясняването на условията на живот и равитие на човека. Така се формира представа за среда на обитание т.е. за особеностите на неживата и живата природа, която заобикаля даден организъм и която пряко му въздейства. То развива мисленето на децата по посока на отчитане на взаимовръзките между явленията и процесите и търсенето на причини тогава, когато можесш да разглеждаш обекта в мрежата на неговите взаимни зависимости.Наблюдението формира тези страни на познавателната дейност на децата, които им предоставят възможност за извличане на знания от непосредствения контакт със заобикалящата среда.

Втори метод - Моделиране -Дейностният подход изисква да дадем възможност на учениците да използват и изобразяват модели . Моделът - това е система, структура или програма на дейността, която в една или друга степен отразява друга система, структура или програма. Моделирането е дейност в резултат , на която се създават моделите. То е и метод, който адекватно съдейства за формирането и представи за морфологичната структура и функционалните процеси в отразяваната система.

В зависимост от възрастовите си особености учениците възприемат моделите по различен начин, а също така и моделите, които те са в състояние да изградят имат различна степен на сложност. Следователно моделирането включва:
- материалният модел, служесщ като нагледна опора за усвояването на знанието и развитието на представите;
- дейност по изграждането на материалния модел;
- дейност по възприемането на материалния модел, чрез който може теоритически да се прогнозира поведението на неговия прототип.

Моделирането е и това, което се извършва вътре в мисловната дейност на детето и довежда до формирането на по-пълни и по-точни представи, отразяващи особеностите на реалните природни обекти. Моделирането създава такава педагогическа ситуация, в условията, на която ученикът е провокиран сам да формулира проблеми и да се учи да търси начини за тяхното решаване. Така в процеса на овладяване на екологическите знания и развитието на представите за морфологичната и функционалната структура на екосистемите се развиват познавателният интерес и прогностичното мислене.

Моделирането изисква прилагането на получените знания при нови условия, тяхното непрекъснато обогатяване и уточняване при изменящи се състояния на модела и постоянно изискване за запазване на равновесието вътре в него.

Трети метод - Експериментирането е насочено към развитието на самостоятелната изследователска дейност на ученика. То му дава възможност самостоятелно да овладява алгоритъма на познавателната дейност: поставяне на цел, изказване на предположение, определяне на пътя за постигане на целта и проверка на предположението. За да укачествим дейността на ученика като експериментиране, тя трябва иманентно да съдържа в себе си всички компоненти на описания алгоритъм. Утвърждавайки се чрез своите експерименти , детето получава и най-добрата възможност да се сблъска с резултатите от действията си в природата.

Ученическото експериментиране отразява равнището на развитието на самостоятелната изследователска дейност на детето и особеностите на познавателните му процеси. Експериментът е едно предизвикателство от страна на неизвестното, неоткритото.

Ученическото експериментиране има за свой обект както неживата, така и живата природа и поради това още в тази възраст застава въпроса за взаимната връзка между избора на пътища за обогатяване на екологическите знания и моралната оценка на експериментирането.

Наблюдението, моделирането и експериментирането могат да бъдат разглеждани както като методи на обучението, така и като дейност на ученика.

Четвърти метод - Играта изпълнява с положителни емоции обучаващите ситуации, тя дава възможност на ученика да действа самостоятелно, да организира знанията си и да ги прилага при нови условия, да изпитва положително отношение към процеса на обучението. Желанието за успешно участие в нея е мотив за овладяване на познавателното съдържание. Играта обаче не бива да измества и дискредитира сериозната учебна дейност.Тя трябва да се възприема от ученика като серизно занимание, чрез което се постигат целите на обучението.

Дидактичната игра се характеризира с това, че има предварително определено познавателно съдържание, което е обвързано с темата на урока. То отразява различни връзки и зависимости, които са предмет на познание от ученика: взаимовръзката между даден природен обект и заобикалящата го среда, поведението на организмите в съответствие с климатичните промени и техния адрес в природата.

Тетрализираната игра или драматизирането са особено подходяща дейност, когато учениците усвояват трудно достъпно познавателно съдържание или затвърдяват наученото чрез приложението му в собствената си практическа дейност.

Формирането на първоначални представи за околната среда и усвояването на знанията се извършват чрез обогатяване на личния опит на ученика. В него важна роля играе подражанието. Тое важно условие за социалното развитие на първокласниците и овладяването на модели за гражданско поведение. Подражанието е спонтанен процес на учене, за който е характерен субективния процес на копиране или възпроизвеждане на привлекателен начин на поведение.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методи в учебния процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.