Мария Монтесори. Педагогически възгледи


Категория на документа: Педагогика


 Мария Монтесори.

Педагогически възгледи.

През индустриалното общество се вмъква идеята, че училището освен държавна институция и средство за обучаване на ученици трябва да е способ за разгръщане на пълния потенциал на учениците т.е. училището е образование на правото.
Изниква проблема, че това което се преподава и това от което се вълнуват подрастващите е различно. Буржоазното училище трудно се променя, защото то се стреми да запази социалното неравенство между хората. Това е времето в което се зараждат нови идеи и цели, които се стремят да променят училището и образователната система.
В началото реформаторите в образованието са били прекалено малко , но в следствие тяхната мотивация за промяна добива много последователи. Представителите и последователите на тази група хора са тези, които откриват частни училища паралелно с държавните. В тези частни училища се реализират новаторските и реформаторските идеи за образование. В последствие з началото на 20 век се появява мощно реформаторско течение което обхваща цяла Европа и САЩ от части.

Виден представител на реформаторската педагогика е италианския психиатър и педагог Мария Монтесори. Вдъхновявайки се от трудовете на Е. О. Сьоген и Фридрих Фрьобел, тя създава възпитателен метод основаващ се главно върху развиването на усещанията. Според нея изборът на детето за вид дейност трябва да предопределя неговите занимания през деня, т.е. детето има пълна свобода по отношение на това което ще учи.

Монтесори използва привлекателни и цветни за свободните, индивидуални дейности, благодарение на които детето укрепва своя зараждащ се "Аз". Педагогическите занимания на Монтесори буквално са революционни идеи за времето си. Те променят представата за възпитанието на децата напълно.

В началото на двадесети век вече е направено разграничението между съзнателно и подсъзнателно, както и за взаимното им влияние, важен фактор за човешката психика. Навярно затова в книгата си "Тайната на детството"(1953 г.) тя представя детската душа като "духовен зародиш" и определя развитието на този зародиш като въплътяване. Въплъщаването се отнася едновременно до физическите и психическите факти на растежа. Монтесори вярва, че още от раждането, детето притежава психически живот, който предхожда активния, двигателен живот.
Преди бебето да започне да се движи, преди проговарянето, то има вътрешна енергия, която предстои "да оживи инертното тяло на новороденото". На базата на този постулат тя представя бъдещото възпитание на детето като процес, доста подобен на терапевтичен метод. Възпитанието на детето представлява терапия, а образованието по-нататък - "помощ в живота". Така тя разделя развитието на детския индивид на няколко етапа:
1. От 0 до 3 годишна възраст е времето на развиващата се душевност, която по никакъв начин не е повлияна от възрастните.
2.От 3 до 6 годишна възраст - душевност, повлияна от възрастните, които са най-близо до детето.
3.От 6 до 12 годишна възраст - растеж без промени.
4.От 12 до 18 годишна възраст - етап на растеж, свързан с промени, който много наподобява първия етап (от 0 до 3).
Последният етап тя дели на два под периода:

От 12 до 15 годишна възраст

От 15 до 18 годишна възраст
Много внимание Монтесори отделя на първия период от раждането до третата година на детето, когато то преживява своя "първи пубертет"
Вторият е не по-малко важен, защото тогава се появява присъствието на учителя в детското заведение. Педагогическият й подход, приложен към тези периоди, съдържа някои нейни водещи правила от цялостната и работа, посветена на децата. Основните идеи за качествено развитие на детето в тази възраст са:
1. Одухотворена среда, която открива индивидуалността на детето и го развива. Тя го подготвя за бъдещата му социализация. Намесата на възрастния (родител или учител) служи единствено в две основни направления - да наблюдава индивидуалността и да насърчава "освобождаването на личността"; да не коригира детските грешки, а да помага при нужда. Не случайно един от девизите й е: Помогни ми, за да го направя сам!
2. Материална среда, която осигурява средствата за пълноценно развитие на детето.
Тук влизат и измислените от Монтесори играчки и подбрани материали. Изключително полезни за игра са естествените материали като дървото. Дървените играчки, разнообразните цветове и форми, които тя въвежда, са не само средства за забавление на детето, но и стимул за личностното му развитие. От спонтанната игра детето преминава към самообучение, целенасочено търси принципа на играта и развива сетивата си. Положителният резултат е наличието на чувство на удовлетворение у детето след подобни занимания.
3. Самостоятелна дейност - хармоничното развитие на детето изисква минимална намеса от страна на възрастните. Те помагат, когато е необходимо, но не се намесват, без да са призовани от децата. Когато детето многократно повтаря една и съща грешка и най-сетне намира правилния начин, то придобива самостоятелност и вяра в собствените си възможности. Така в по-далечен план се изгражда уверен и стабилен психически индивид, чиято вътрешна сила улеснява живота му.
Монтесори формулира едно важно за дейността си понятие - "поглъщащ ум" (подобен на вътрешно сетиво). То произлиза от увереността й, че децата са същества, надарени с интелект и "жизнена сила", които правят развитието им самоцелно. Самоусъвършенстващото се в играта дете, поставено в подходяща за него материална среда, в крайна сметка се и самообразова.
4. Сензорно възпитание - От хващане към схващане!
Не по-малко важно за Монтесори се явява развитието и на външните сетива. Това важи особено за предучилищната възраст, когато интелектът у детето е значително напредващ и се подготвя за бъдещото образование. Чрез сетивни стимули децата получават информация за обектите от заобикалящия ги свят. В този момент е важно да поднесем на децата нагледен материал, който е интригуващ за сетивата им, но те трудно биха могли да го опишат с думи или да добият представа за него, без наглед. Например различната наситеност в нюансите на един и същи цвят. Детето ясно разграничава степените на насищане на зеленото, например, но е способно да ги подреди по степен на нарастване и да схване разликата, едва когато разполага с нагледен материал. Сензорното възпитание се състои в заниманието на детето с множество предмети, които по своя замисъл винаги го подбуждат да извърши интересно упражнение с тях. Също така е важно то да намери само алгоритъма за правилното боравене с предметите, дори това да е в резултат от повтаряне на грешка, докато достигне до верния начин.
5. Свобода и дисциплина - интересен момент в откритията на Монтесори.
Трудно можем да си представим как при толкова минимална намеса от страна на възрастния, по настояване на Монтесори, детето може да се приучи и на дисциплина. Как е възможно детето да бъде оставено само на себе си в играта, да не бъде санкционирано от възрастните и същевременно да придобие усещане за границата на своя обхват? Не случайно тя набляга на необходимостта от подходяща за детето материална среда, съобразена с неговото мислене, спонтанност и интерес. Тази удобна за детското развитие подредба тя противопоставя на стерилното пространство, което обитават възрастните, качествено несъобразено със сигурността и интересите на детето. Ако превърнем дома си в място, където детето няма какво да счупи с едно протягане на ръчичката си, да скъса или да повреди, а в много случаи и да се самонарани, тогава детските пакости ще са сведени до минимум. С други думи, не потиснатата активност и приучването към послушание са източниците на дисциплина. Създаването на условия, в които у детето се изгражда съзнание за добро и зло, за правилно и неправилно, е източник за изгражда...

Методите на видния педагог-Мария Монтесори ме вдъхновяват да продължа да изучавам дълбините на науката педагогика. Да се стремя да откривам нови подходи и да създавам нови тенденции в обучението. Наистина нейните подходи са изключителни, мисля, че трябва да има повече учебни заведения които да се възползват от нейните трудове. Нещата които можем да научим от нея биха ни помогнали не само в училищната среда, но някой ден и в семейната. Отношението на Монтесори към децата и начина по който трябва да бъдат възпитавани и това, че в процеса на обучение се подхожда по един различен начин (да се доближи повече до желанията на детето, да му помогне то само да се изгради като личност в последствие) е изключително.

Откритията на Монтесори вдъхновяват стотици хора по света. От нейното съвремие до сега, тя се е превърнала в един от най-уважаваните учени-педагози. Умението й да разчита и да прониква в детската душа се дължи не само на научните средства, но и на ценностната система, която тя утвърждава паралелно с това. Личността на Монтесори, по спомени на нейни съвременници, е била носител на християнски добродетели, търпение и вяра. В книгите си тя често говори за уважението към личността, справедливостта между хората, състраданието, отношенията с близките, честността, разбирането, хармонията на детето с околния свят и вярата в естествено заложения стремеж на човека към доброто и свободата. Затова методът й може да бъде определян и като помощ за откриване и усъвършенстване на тези качества от човешката природа.

Библиография:
http://www.estestveno.com/node/59
Сензорното възпитание по метода на М. Монтесори - Ели Драганова, Елена Георгиева

??

??

??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мария Монтесори. Педагогически възгледи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.