Комуникативни нарушения при слепоглухи деца и ролята на социалния работник в екипната работа при терапията и социализацията им


Категория на документа: Педагогика


ЮЗУ "Неофит рилски"
Факултет: "Обществено здраве и спорт"

Реферат
На тема: " Комуникативни нарушения при слепоглухи деца и ролята на социалния работник в екипната работа при терапията и социализацията им."
По: Комуникативни нарушения

Изготвил:
3 курс
Специалност: "Социални дейности"

Фак.номер

Твърде често за слепогухите се мисли , че са напълно слепи и напълно глухи. За щастие това се среща при един сравнително малък процент от популацията на слепоглухите . Повечето слепоглухи са с остатъчно зрение и /или слух. Докато в миналото господстват определенията за слепоглухи с акцент върху медицинският характер на тази комбинация увреждания , днес ударението се поставя предимно върху образователната страна на сляпоглухотата . Има две съвременни и популярни дефиниции за сляпоглухотата . Те са с фокус върху нуждата от обучение на сляпоглухите лица . Според Общественият закон на САЩ за обучение на лица с увреждания от 1990 г. "сляпоглухи деца и юнуши са тези , които имат слухови и зрителни нарушения , комбинацията от които предизвиква такива дълбоки нужди в общуването , както и други развитийни и обучителни потребности , че тези лица не могат да бъдат обучавани по специални програми за ученици само със слухово или само със зрително увреждане или по други програми за лица с дълбоки нарушения , без специфична помощ , която да посрещне тази двойна комбинация от сензорни нарушения"

Някои сляпоглухи лица са напълно слепи и напълно глухи , докато други имат остатъчни слух и зрение . Дълбочината на комбинираните зрителни и слухови увреждания означава , че тези лица не могат автоматично да постъпват в служби и заведения за лица само със зрителни или само със слухови нарушения.

Сляпоглухотата поставя значителни трудности по отношение на обучение , тренировка , работа , социален живот , културни дейности и информация . За родените със сляпоглухота или придобили я в ранна възраст ситуацията е по- сложна тъй като те могат да имат допълнителни проблеми , влияещи върху тяхната личност и поведение . Такива усложнения допълнително намаляват шансовете за използване на наличното зрение или слух.Сляпоглухотата следва да бъде разглеждано като отделно увреждане , което изисква специални методи на общуване и специални методи за овладяване на за живот във всекидневието .

Безспорно сляпоглухите деца са групата с най-много предизвикателства по отношение на формиране на умения за общуване.
Лишени напълно или частично от способността за зрителна и слухова имитация , те развиват общуването си по схема , твърде различна от тази на останалите категории зрително затруднени с множество увреждания . Тяхното общуване се отличава от това на останалите по следния начин :

-често пъти те сякаш не желаят да общуват с никого ;

- те не разполагат със средства за общуване или средствата им са много бедни ;

-те са социално изолирани , тъй като околните не рядко не знаят как да общуват с тях ;

- те не разполагат със същото количество опит като околните ;

- имат трудности с асоцииране на значението на предметите ;

- нямат адекватни представи за време , събития и дейности;

- не умеят да създават взаимоотношения с околните ;

- нуждаят се от специален , уникален стил на обучение .

Отношението към децата с увреждания и към тези със слухови нарушения би трябвало коренно да се е променило в наше време, но старите разбирания са се запазили в много висока степен и се предават от поколение на поколение, с изключение на хора, които са близо до проблема. Не се осъзнава, че децата с увреждания имат същите потребности както връстниците си да обичат, да бъдат обичани , да се научат да живеят в същия свят в който живеем и ние.

Същевременно сляпоглухите трябва да използват всяка възможност за общуване с околните . Тяхното общуване често пъти е много по-разнообразно от това на останалите хора , които разчитат основно на устната реч като средство за комуникация . При сляпоглухите можем да говорим за "тотална комуникация" или общуване чрез на всички възможни начини и тяхното обединяване в една обща система (например комбинация от жесто-мимична реч , устна реч , писмена реч , картинки). По този начин и най-малките способности за предаване и получаване на съобщения биват оползотворени максимално и ефективнно .

За хората със силна и дълбока загуба на слух, процесът на придобиване на езикови познания е различен от този, по който нормално чуващите хора развиват езика си. Обикновено езика се придобива чрез многократно излагане на смислово лингвистично взаимодействие в ранното детсво. Силното увреждане на слуха намалява количеството и качеството на входящата лингвистична информация. За хората с увреден слух усвояването на езика рядко е естествено и автоматично и това може да бъде труден процес, изпълнен с препятствия и уловки.
За повечето хора с пълна загуба на слуха по рождение родният им език е техен втори език, а Жестомимичната реч е първият им език. Те не могат да бъдат 'потопени' в езика около тях, защото не могат да го чуят. В допълнение на това, тъй като Жестомимичната реч е изцяло визуален език, хората с увреден слух нямат писмен или говорим език, чиято основа да използват в изучаването на втори език.

Работата в групи може да бъде проблематична за учениците със слухови увреждания и може да се наложи използването на различни стратегии за адаптирането им към групата.

Средствата или начините за общуване при сляпоглухите могат да се класифицират в няколко основни групи:

1.Непреднамерено и преднамерено общуване се наблюдава когато детето общува без да знае и осъзнава как околните ще реагират на неговото поведение .Детето разбира и очаква околните да реагират по определен начин на неговите опити за общуване . Още с раждането си детето започва да предава известни съобщения на своите родители.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Комуникативни нарушения при слепоглухи деца и ролята на социалния работник в екипната работа при терапията и социализацията им 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.