Емил или за възпитанието - Жан Жак Русо


Категория на документа: Педагогика



Русенски университет"Ангел Кънчев"
Факултет "Природни науки и образование"
Катедра "Педагогика, психология, история"

Курсова работа

По История на педагогиката
ТЕМА:Eмил или за възпитанието
Жан Жак-Русо

Изготвил:
Царена Маринова Маринова
Специалност: ПНУП, І курс
факултетен №136704

Проверил :доц. д-р.Виолета Ванева

Гр.Русе 2013

Жан Жак Русо

Избрани съчинения
Том втори

Емил или за възпитанието
Книга трета/цитати

Издателство
Наука и изкуство

София 1997
'' Искате ли например да го накарате да потърси средната пропорционална между две отсечки; най-напред го накарайте да намери квадрат, равен на даден правоъгълник; ако става дума за две средни пропорционални, би трябвало най-напред да го заинтригувате със задачата за построяване на куб с два пъти по-голям обем и т.н. Вижте как постепенно приближаваме към моралните понятия, които определят злото и доброто. '' (с. 172)
'' Ако събудите у ученика си внимание към природните явления, той много скоро ще стане любознателен; но за да подхранвате неговото любопитство, никога не бързайте да го задоволявате. Нека вашите въпроси бъдат достъпни за него и нека той ги разрешава. Нека не знае нищо за това, че вие сте му го казали, а защото сам го е разбрал; нека не заучава науката, а да я изобретява. Ако някога замените в неговото съзнание разума с авторитета, той вече няма да разсъждава, ще стане само играчка за чуждото мнение. '' (с. 174)
'' Недейте държа пред детето речи, които то не може да разбере. Никакви описания, никакво красноречие, никакви образи, никаква поезия. Сега не става дума нито за чувства, нито за вкус. Продължавайте да бъдете ясен, достъпен и хладен; времето, когато ще трябва да заговорите другояче, ще дойде прекалено бързо. ''
(с. 175)
'' Визпитанието в духа на нашите правила, навикнало да извлича всичките свои оръдия от себе си и никога да не прибягва до другите, докато не признае, че не може да се справи само, то разглежда продължително всеки нов предмет, който вижда, без да казва нищо. То е замислено, но не задава въпроси. Задоволете се с това да му показвате предметите овреме; и после, когато видите, че неговото любопитство е достатъчно привлечено, задайте му някакъв лаконичен въпрос, който да го насочи по пътя на решението. ''
(с. 175)
'' За да свикне едно дете да бъде внимателно и осезаемата истина да му направи силно впечатление, необходимо е тя да го тревожи няколко дни, преди да я открие. Ако то не достига до истината по този път, има начин тя да бъде направена по-достъпна за него, като въпросът се обърне. Ако детето не разбира как слънцето преминава от залеза към изгрева, поне знае как то стига от изгрева до залеза си, това то просто научава с очите си. Така че разяснете единия въпрос чрез другия; ако вашият ученик не е абсолютно тъп, аналогията е прекалено ясна за да му убегне. '' (с. 176)
'' Ние никога не умеем да се поставяме на мястото на децата; не навлизаме в техните мисли, смятаме, че мислят като нас, и следвайки винаги собствените си разсъждения, със нашите последователно свързани истини, набиваме във главите им само нелепици и заблуди. '' (с. 177)
'' Ако сбърка, оставете го да продължи, не поправяйте грешките му, изчакайте мълчаливо то да бъде в състояние само да ги види и да ги поправи; или най-многото, при благоприятен случай, вмъкнете някакво действие, което да го накара да почувства грешките си. Ако никога не греши, то няма да научи нищо така добре. Впрочем, работата не е то да знае точно топографията на страната, а как да я изучи; не е важно дали има карти в главата си, стига добре да разбира какво представляват те и да има ясна представа за изкуството да ги състави. Виждате вече разликата между знанието на вашите ученици и незнанието на моя. Те познават картите, а той сам ги прави. Ето нови украшения за неговата стая. '' (с. 178)
'' В началната възраст времето беше много: само търсехме как да го убием от страх да не го използваме зле. Тук става точно обратното и то не ни стига, за да направим всичко, което би било полезно. Помислете си, че наближават страстите и че щом те почукат на вратата, вашият ученик ще им отдаде цялото си внимание. Спокойната възраст на разума е толкова кратка, минава така бързо, използва се за толкова други необходими неща, че е лудост да искаме тя да стигне, за да обучим детето. Въпросът не е да му се преподават науките, а да се създаде у него вкус към тях, за да ги обикне, и да му се предоставят методи, за да ги изучи, когато този вкус се развие по-добре. Това без всякакво съмнение е основен принцип на всяко добро възпитание. '' (с. 178-179)
'' Той си отива и ни оставя много сконфузени и двамата. Аз осъждам себе си заради меката си отстъпчивост; обещавам на детето друг път да я жертвам в името на неговия интерес и да го предупреждавам за грешките му още преди да ги е сторило; защото идва времето, когато нашите отношения ще се променят и строгостта на наставника ще трябва да замести благосклонността на другаря. Тази промяна трябва да става постепенно. Трябва всичко да се предвиди, при това да се предвиди отдалече. '' (с. 183)
'' Ученият вид убива науката. Всички тези машини или плашат едно дете, или техният външен вид разсейва и отклонява детското внимание, което би трябвало да се насочи към техните действия. ''
(с. 184)
'' Ако вместо да приковавам детето над книгите, го занимавам в една работилница, неговите ръце работят в полза на ума му; то става философ, като мисли, че е само работник. Изобщо това упражнение има и други изгоди, за които ще говоря по-долу; и ще видите как от игрите на философия човек може да се извиси до своите истински функции на човек. '' (с. 185)
'' Успеем ли да дадем на нашия ученик представа за думата полезен, ние вече имаме ново важно средство за неговото ръководене; защото тази дума му прави силно впечатление, като се има предвид, че смисълът, който влага в нея, съответства на възрастта му и той вижда ясно връзката и със сегашното му благосъстояние. ''
(с. 188)
'' Никога не показвайте на детето нещо, което не би могло да види. До тогава докато човечеството му е почти чуждо, като не можете да го издигнете до положението на зрял човек, смъкнете заради него зрелия човек до нивото на детето. Мислейки за онова, което би могло да му бъде полезно в друга възраст, говорете му само за това, чиято полза вижда още сега. '' (с. 194)
'' Условното равенство между хората, далеч по-различно от естественото равенство, прави необходимо положителното право, ще рече и управлението на законите. Политическите познания на едно дете трябва да бъдат ясни и ограничени; за управлението въобще то трябва да знае само онова, което се отнася до правото на собственост, за което вече има някаква представа. '' (с. 201)
'' Изкуството на учителя е да не позволява никога наблюденията на детето да го насочват върху нищо незнаещи подробности и да приближава винаги своя възпитаник до важните отношения, които той ще трябва един ден да знае, за да съди правилно за добрия или лошия ред в гражданското общество. Учителят трябва да умее да приспособява беседите, с които занимава своя ученик, към умствената нагласа, която му е дал. '' (с. 202)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Емил или за възпитанието - Жан Жак Русо 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.