Диагностика на деца с комуникативни нарушения


Категория на документа: Педагогика



Патологическите изменения на процеса на развитието според Виготски са всъщност "специално обурудван природен експеримент, откриващ с потресаваща сила истинската природа и строежа на интересуващия ни процес".Ключът към разбирането на развитието на висшите психични процеси вероятно е в "дефективното,биологически непълноценното дете".При такива деца сливането на културното и биологическото развитие не се наблюдава.Тези два плана на развитие обикновенно се разминават и раздалечават,причината за което е наличието на органичен дефект.Дефектът всъщност създава отклонение от устойчивостта на биологичния тип на индивида,което предизвиква промяна в по-нататъшното развитие поставяйки го на нова основа.

Основната отличителна черта на аномалното психично развитие е "дивергенцията,несъвпадането,раздалечаването на двата плана на развитие,сливането на които е характерно за нормалното психично развитие.

Детското развитие никога не е стериотипно,като неговите особености се определят от възможностите за приспособяване към външни условия,което прдизвиква появата на нови форми,а не възпроизводство на вече възникнали.Всеки нов етап в развитието на детето е свързан със съзряването.Но не бива да свързваме този процес на съзряване единствено само с биоогичните фактори.

Вродените или рано придобити нарушения съпътстват и определят развитието на индивида.

Същността на аномалното развитие се демонстрира чрез прояви в различни аспекти на функционирането-физическо,психично и социално.Основен е процесът,при който аномалията като биологично явление възпрепятства формирането и развитието на определени функции.

При аномално развитие биологичният потенциал е беден и възможността на негова основа да се градят сложните форми на психична дейност е минимална.Това определя и високата вариативност на проявите при аномалното развитие.

В нормалното психично развитие способностите за категоризация на ситуациите определят и способността да се действа с едни и същи средства за постигане на различни цели,в различни ситуации.Това прави възможно извеждането на определени стандарти на това развитие,макар че те също са много относителни.

При аномалното развитие това не може да бъде направено,поради широкия диапазон на прояви,свързани с вариантите на биологичното съзряване,а също и с вариантите на социално обкръжение и въздействие,които при всяко дете по уникален начин взаимодействат и функционират.Тоест нормалното развитие се характеризира с известни универсалии,а аномалното е индивидуално уникално.В психологията на атомалното развитие обаче трябва да бъдат съчетани номотетичния и идеографичен принцип,поради факта,че тази област на научното познание изучава индивидуални закономерности.

Вариативността на нарушенията при даден вид аномалия зависи преди всичко от параметрите на дизонтогенезата-функционалната локализация на нарушението,отношението между първичен дефект и вторични изменения,времето на настъпване на увредата и между функционалното взаимодействие в процеса на аномална системогенеза.

Функционалната локализация на нарушенията е свързана с два вида дефекта : общи и частни.Общите дефекти са следствие от нарушения на регулаторнита корови и подкорови структори.Дисфункцията на тези системи се демонстрира като снижено ниво на бодърстване,снижена психична активност и непълноценна умствена дейност.

Частните дефекти се асоциират с нарушения в развитието на висшите корови функции-гнозис,праксиз,реч.Тези функции са социални по произход,опосредствани по строеж и волеви по начин на функциониране.Времето на настъпване на увредата се отразява на вида нарушенвие в психичното функциониране.

Отношението между първичния дефект и вторичните отклонения обикновено са много сложни и нееднолинейни. Първичният дефект би могъл да се свърже с аномалията, която е конституционна, а вторичните отклонения с болестта, която е криза на тялото и или душата.

Детската възраст е период, в който всички прояви, включително и патологичните, са зависими от развитието.Всеки възрастов период има своите закономерности, отнасящи се както до биологичното,така и до психичното развитие.Генетичните дадености могат да бадат развити и реализирани само в условията на психо-социална стимулация.В същото време обаче тези условия крият определени рискове за увреди и отклонения.Всеки възрастов период се характеризира с определен диапазон от възможности за адаптивна реакция на неблагоприатни условия на средата.

Важна задача на всяко изследване е установяването на закономерностите, които действуват в дадена група явления и специфичните особености, които ги отделят едно от друго.Между общите и специфичните закономерности има връзка, която се изразява в това, че общите закономерности действуват чрез специфичните.Много съществено в този аспект е да се установят общите и специфични закономерности на различните видове аномално развитие, което ги отличава от нормата, както и установяване на специфичните закономерности при различни видове аномално развитие.

Л. С. Виготски пръв издига тезата за общото в закономерностите на нормалното и аномално развитие.Общите закономерности се наблюдават както при физиологичното, така и при психическото развитие.Доказано е, че закономерностите на психическото развитие са единни както за нормата, така и за патологията.

Личността на аномалното дете се характеризира с някои общи признаци-понижено настроение, астенични черти, хипохондричност, депресивни състояния, тенденция към аутизация и др.

В.И.Лубовски формулира обща закономерност на всяко аномално развитие, която е свързана със способността за приемане и преработка на информацията.Неговите изследвания за развитието на словесната регулация на действията доказва, че специфичните особености на словестното опосредстване са обща закономерност на аномалното развитие.Непълноценното участие на езиковата система води до несъвършенства в узнаването и идентифицирането на обектите. Следствие от това се забавя темпът в развитието на мисленето и най-вече на процеса обобщение.

При всички категории аномални деца съществуват потенциални възможности за развитие, за сметка на формирането на висшите психични функции.

Съществуват и някои специфични закономерности при аномалните деца, които благоприятствуват терапевтичния процес.

Закономерностите на аномалното развитие характеризират както нивото на изоставяне в развитието, така и нивото на компенсация на дефекта.Вариативността на нарушенията при даден вид аномалия във всеки случай зависи от параметрите на дизонтогенезата, функционалната локализация на нарушенията, взаимоотношенията между първичния дефект и вторичните нарушения и т.н.

Изучаването и осмислянето на общите и специфични закономерности на аномалното развитие уточняват диагностичните критерии, улесняват диференциалната диагноза, което има съществено значение за идентификация на нарушенията и създаването на терапевтични стратегии.

??

??

??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Диагностика на деца с комуникативни нарушения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.