Диагностика на деца с комуникативни нарушения


Категория на документа: Педагогика



ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

"Паисий Хилендарски"

РЕФЕРАТ

на тема: Общи и специфични закономерност на нормалното и аномалното развитие

Разработил: Проверил:

/Златка Методиева/ /доц.д-рВ.Матанова/

Пловдив

2003г.
Литература

1. Матанова В.,Диагностика на деца с комуникативни нарушения,1998

2. Матанова В.,Дислекция,2001

Общи и специфични закономерности на нормалното и аномалното развитие

Въпросът за психопатологията на детското развитие е особено болезнен и интригуващ.Той е свързан с изясняването на това защо някои деца имат проблеми и затруднения,неминуемо налагащи специализирана помощ?Затова е необходимо да се даде отговор за аномалното развитие.

Изборът на парадигма е твърде важен,за да бъде адекватно дефинирано, изследвано и терапевтирано аномалното развитие. Години в областта на аномалното развитие господства медицинският, соматичният модел.Този модел предполага точно определяне на причините за дадено затруднение,а въздействието върху тези причинни фактори има за цел отпадане на последствията.Но това среща доста затруднения,особено по отношение на твърде динамичната,безкрайно реактивна и с големи възможности за компенсация детска възраст.

В исторически аспект изследванията на аномалното развитие са свързани с медицината.Първите проучвания са използвали модела на соматичните заболявания.И до днес много специалисти разбират аномалното развитие като нестандартно, необичайно,в резултат на някаква болест,аналогична на физически недъг.Много често тези деца се диагностицират като имащи умствена болест.Медицинският модел предполага,че психичния дисбаланс се проявява в зависимост от качествата на индивида и зависи от психични и интрапсихични фактори и процеси.

Терминът"аномално" буквално означава липса на норма, отклонение от нормата,което предполага,че трябва да приемаме за аномално всяко поведение или функциониране,което се отличава от средното ниво на общоприетите норми.Този метод на определяне на нормата се свързва със статистическия модел.При този модел за нормално се приема това,което е присъщо на по-голяма част от индивидите от даден пол,определена възраст и социокултурна следа.За клиничните специалности е важно да се уточни понятието индивидуална норма.Това понятие е свързано с индивидуализираното определение на статистическото понятие за норма.Кое отклонение от нормата се приема за разстроено или болестно до голяма степен се определя от особеностите на историческото и социокултурно развитие на отделните общества.

Алтернатива на този модел е т.нар. отклонение от прототипа. Основен проблем тук обаче е определянето на идеалната личност. Такива опити правят и Фройд,и Маслоу,без обаче нито те ,нито ние да сме сигурни,че техните критерии са точни.Теорията за самоактуализацията на Маслоу се базира на йерархията на потребностите.Според него, за да е налице нормален личностен растеж,е необходимо придвижване от по-примитивни, физиологични потребнтости към най-възвишените човешки потребности.

Но даже и да може да се определи идеалната личност,тогава нима всеки,който не отговаря на този модел трябва да се смята за аномален?Много често една и съща личност е "нормална" или"аномална" в зависимост от оценяващия и ситуацията. Въпросът за нормата и патологията си усложнява още повече от наличието на значими културни различия по отношение на очакванията за подходящо и приемливо за общиството развитие и поведение.

Много теории разглеждат въпроса за това кое всъщност е източникът за психичния комфорт.Фройд твърди,че зрялата личност се характеризира със способността продуктивно да работи и поддържа удовлетворителни междуличностни контакти. Способността да работиш предполага способност да си поставиш отдалечени във времето цели и да ги реализираш,да се справяш с тревогата така,че тя да не се отразява негативно на поведението ти.Умението да поддържаш добри контакти предполага способност да се наслъждаваш на широк спектър от способности,без чувство за заплаха.

В последните години все повече се налага т.нар. социален модел.Вцентъра на социалния модил стои връзката между търсещият помощ,този който има потребност от лечение,и индивидът,можещ да му го осигури.Този модел до голяма степен изключва необходимостта от установяването на причините за страданието и нарушенията и се съсредоточава върху количеството и качеството на необходимата подкрепа за несправящия се индивид.За разлика от него психологичният модел утвърждава,че преживяванията влияят на развитието,водят до ранимост, предразположение и болестни прояви. Психоаналитичният модел на Фройд внушава,че динамичните механизми и апарати могат да се задействат в зависимост от нивото на развитие и сформираност на Аз-а.

Бихейвиористичният модел е свързан с твърдението че болестното поведение е заучено.Според Бандура осъзнаването на собствената способност да избираш именно това поведение,което е необходимо за постигането на целта, е важна особеност на приспособяването.Според него хората,оценяващи се като силни личности,поставят пред себе си по-трудни задачи,полагат повече усилия и постигат повече успехи.

За да бъде дефинирано въобще психично нарушение е необходимо дефинирането на норма,което прави възможно търсенето на количествена и качествена разлика с нея.Но така или иначе основен критерии са социокултурните норми и очакванията на обществото.Нормите служат за изграждане и поддържане на социалните структори.Те носят на отделния индивид защита, сигурност и уют,а на обществото ориентири,граници на възможно и приемливо поведение.

Заключенията относно детското развитие обикновено се правят от възрастните.Те определят детското развитие като нормално,аномално или проблемно.Това етикиране обаче често дава повече информация за възрастния,отколкото за детето.Много често етикираното дете не е същността на проблемното функциониране,а отразява нарушенията в системата,чиито член е то.

Доскоро на спецификата на детското развитие се отдаваше по-малко значение,отколкото на проблемите на съзряването. Класификацията на детските нарушения се промени драстично през последните години.Доскоро детските нарушения се приемаха като част от разстройствата при възрастните.Това неминуемо водеше до това,че не се долавяше спецификата на симптомите при децата.Факт е,че DSM-II садържа само 7 специфични за детската възраст нарушения,докато в DSM-III са 9 групи,с 40 специфични диагнози,а DSM-IV садържа 10 групи с 50 специфични за детска възраст нарушения.

В медицината нормалното функциониране се свързва с идеалното състояние на отделните органи.Аномалията винаги е биологичен факт,което налага тя да се обяснява а не да се оценява. Само при наличието на обяснение можем да кажем това е нормално,а другото аномално.Съществуват два биологични факта при дефинирането на аномалията:специфичен тип и индивидуален вариант.Специфичният тип касае общите черти за повечето индивиди от даден тип.Индивидуалният вариант не създава пречки във функционирането и не предизвиква девиации. Аномалия не може да бъде дефинирана там където няма израз на засегнати жизнени стойности.Ето защо не всяка аномалия е патологична.Всъщност аномалията е индивидуалното различие, което не означава задължително болест.Грешно би било обаче да се смесват аномалията и болестта.Болестта е криза,а аномалията е конституционна.Аномалията се дефинира чрез влиянието и върху дейността и личността.В определен момент от развитието аномалията може да се превърне в болест,но сама по себе си тя не е болест.Границата между аномалното и нормално развитие понякога е твърде неясна и размита.Това е особено изразено, когато се оценяват няколко индивида,и липсва,когато се оценява един индивид последователно.

Етикирането в детска възраст носи много повече отрицателни последствия отколкото разумното неглижиране на проблема, съчетано с превантивни мерки.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Диагностика на деца с комуникативни нарушения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.