Алтернативи за интеграция на ромските малцинства в българската образователна система


Категория на документа: Педагогика



1.1. Дефиниране на проблема

1.2. Проявления на проблема

Най-важният аспект, характеризиращ проблема със сегрегацията на ромските малцинства в образователната система, е неговата многопластност. Той се подразделя на различни по обхват и значение по-мали проблеми, които заедно дефинират ситуацията на ромския етнос у нас.

На първо място трябва да се отграничи реалното значение на самото теоретично понятие от онова значение, което му се придава много често в публичното пространство. Става въпрос за това, че най-срещаното формулиране на целта за преодоляване на проблема е "интеграция на ромите в българското общество". Намеква се, че ромският етнос би трябвало да бъде абсорбиран, асимилиран и приобщен в мнозинството до степен, в която губи своята специфична идентичност и се потъпкват основни човешки права. Затова още в заглавието на разработката насочваме вниманието към едно по-адекватно разбиране за проблема, съответстващо и на семантичното значение на понятието "интеграция", а именно "сближаване и взаимодействие между два или повече компонента", т.е. интеграцията трябва да се основава на принципа на равнопоставеност ("между"), а не на принципа на поглъщане на единия елемент от другия. Именно проблемното тълкуване на понятието отразява и отрицателните нагласи на голяма част от българското общество към ромския етнос. Преодоляването на проблема не се крие в "побългаряването" на ромските малцинства, а напротив - в съдействието между различните общности, подкрепени със съответните политически решения, конкретни програми и проекти, които на свой ред трябва да бъдат изготвяни и прилагани от представители и на мнозинството, и на малцинствата. Необходимо е да съществува включване на ромския етнос на едно по-централизирано ниво, позволявайки му пряко участие и влияние върху политиките, разработвани за преодоляване на проблемите.

Основните конкретни проявления на проблема, свързан със сегрегиране на ромския етнос в образователната система, могат да бъдат обобщени в няколко насоки:
* Нисък обхват на образователната система, изключващ голяма част от ромското население;
* Отпадане на ромски ученици в различните етапи на образование (начално, основно, средно);
* Географски обусловена сегрегация, резултат от сегрегацията по местоживеене - "цигански училища в гетата";
* Сегрегация в рамките на отделните учебни заведения, т.е. необосновано изолиране на роми в класове за умствено изостанали или в институции за деца с девиантно поведение;
* Дискриминация на расова, етническа, културна основа от страна на ученици с "български" произход.

1.3. Причини за проблема

Сложността на изброените проблемни области изисква да се откроят и причините, предизвикващи като цяло развитието и допълнителното задълбочаване на цялостния проблем.

На първо място трябва да бъде засегнат политическият аспект на проблема, обхващащ публичните институции, отговорни за формулиране на проблемите и изготвяне на стратегии за тяхното преодоляване, както и организациите от другите два публични сектора (пазарен и граждански), които също играят ролята на заинтересувани страни и би трябвало да подпомагат държавните усилия и в съдействие с овластените органи да участват в целия процес на политиките. В документите на отговорните институции липсва цялостна и адекватна държавна стратегия, която да обединява различните цели, да се фокусира върху конкретните проблеми, които да влязат в политическия дневен ред, и да предопределя ефективното взаимодействие между отделните компонентни единици на управление. Като резултат наблюдаваме разкъсване на веригата на правомощия и задължения, липса на добра операционализация на целите и мерките за тяхното постигане, отсъствие на информационна система и връзка между различните неправителствени организации, занимаващи се с подобна проблематика1, икономически и социални катаклизми2, липса на адекватна социална политика, която да ограничава консуматорското отношение на ромите към общността, злоупотреби с финансови средства и неефективна проектна дейност.

По отношение на координацията между отделните управленски единици може да се твърди, че липсва адекватен специализиран организационно-административен механизъм за иницииране, координиране и контролиране на ефективна образователна политика за равноправна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Във връзка с географската сегрегация - липсват необходимите условия за получаване на качествено образование в малките училища по села, характерни за редица общини със смесено население по отношение на етнически и религиозен принцип.

Причините за проблема в образователен план са свързани с граждански позиции и наличието на стереотипно отношение. Понякога проблеми с чисто образователен характер се интерпретират като дължащи се на културни различния.3 Факт е, че част от проблемите на образователната система отразяват положението на учениците въобще, а не единствено на тези с малцинствен произход. Отпадането на ученици в последователните етапи на формалното образование например е проблем, засягащ както малцинствата, така и българите като цяло. В тази връзка в настоящата разработка целим алтернативите да са насочени към мерки за преодоляване на проблема с ромските деца, но в същото време оценяваме възможността за подобряване на образоватената система като цяло. Основните причини за трудната интеграция в образователен план са: недоброто владеене на български език (наличие на езикови интерференции); липса на модулност и гъвкавост4; липса на интересни, атрактивни за децата дейности в училищата. Липсва и адекватна система за квалификация на педагогически кадри (учители) и административен персонал в областта на образованието за работа в мултиетническа среда и особено на работещите с деца учители билингвисти.5

На следващия етап от разглеждането на причините за проблема е необходимо да бъдат отразени спецификите в семеен и личен план. Тук трябва да се вземе предвид особеното функционирате на ромския етнос с неговите конкретни традиции, обичаи и начин на живот. Ранните бракове, резпространени в рамките на ромските малцинства, както и участието на децата в трудова дейност и помощ за изхранване на семейството са причини за проблема, които реално възпрепятстват пълноценното участие на ромите в образователната система. Лошото материално положение на семействата на учещите се и оскъдицата на материални ресурси за образованието допринася за нарастване на броя необхванати от образователната система и на броя отпадащи деца, а също така и за влошаване качеството на обучението. За огромна част от ромите училището не е образователна, а преди всичко социално-помощна институция - тя осигурява условията, които повечето ромски семейства не могат. Според малцинствените родители училищата следва да предоставят преди всичко безплатни учебници, добър стол и отопление и едва след това да се подобрят кабинетите по информатика, биология и физкултурните салони.6 По-нататък, липсва разбиране за образованието като ценност. Един от ромските етноси например (кардарашите) живеят от кражби и това все още е така7, а по-интересното е, че всички субекти в полето знаят за това. Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните прилага "възпитателни мерки за въздействие" на детето, но на практика става въпрос за наказателна мярка (дори пробация) на родителите.

Така оформени, причините за проблема обуславят неговите разнопосочни проявления и многопластност. Оттук нататък, алтернативите, които ще тълкуваме и оценим в последващия анализ, ще целят преобразуването на феномена "сегрегация" в "интеграция", т.е. в по-целенасочено и ефективно включване на ромските малцинства в образователната система, изразяващо се в сътрудничество и взаимодействие при двустранния процес на коопериране и целенасочено провеждане на политики, както и подобряване на образователната и социалната система като цяло. Подходът, който следва да бъде приложен, изисква гъвкавост и обхватност, следователно алтернативите би следвало да бъдат насочени към конкретни проявления и причини за проблема, които да помогнат за преодоляването му.

I. Изложение
1.4. Критерии за оценка

Преди да могат да бъдат правилно формулирани алтернативи за преодоляване на проблема, необходимо е да бъдат представени критерии, по които ще бъдат оценявани на следващ етап самите алтернативи. Критериите по своята същност задават стандарти, които служат като ориентири за изследователите на политиките и са крайно необходими за анализа на която и да е публична политика.8 Точно затова за целите на настоящия анализ сме избрали следните критерии за оценка на алтернативите, степенувани по важност и значение за разглежданата проблематика:
1. Обществена необходимост

Този критерий следва да проследи необходимостта от реализирането на конкретната алтернатива в социалната реалност. Тук е важно да се оцени обхватът на алтернативата, нейното влияние и въздействие върху процесите, протичащи в действителността, кохезията с целите на алтернативата и начинът, по който алтернативата засяга отделни пластове от националната общност.
2. Социално-политическа ефективност

Критерият ефективност трябва да открои начина, по който ползите от алтернативата и нейните резултати съответстват на договорения обществен интерес, който е формулиран по политически начин от публичните институции в съответствие с излъчената чрез народния суверенитет публична мандатна власт. Във връзка с ефективността ще засегнем нейния аспект справедливост, т.е. доколко алтернативата се припокрива с нормативно регламентираните постулати за социална справедливост, както и с моралните нагласи на социума. В случая на разглеждания проблем концентрацията ще е върху степента, в която алтернативата удовлетворява потребностите и разбиранията на отделните страни (мнозинство и малцинство), както и доколко съответства на принципите на равнопоставеност, толерантност и зачитане на човешките права. Най-важни в този случай са хоризонталната и преходната справедливост.
3. Политическа жизнеспособност

Този критерий е нужен, за да се определи коя политика има повече подкрепа отколкото опозиция от всички заинтересувани актьори, да се определят какви реакции предизвикват очакваните резултати от политиката сред различните заинтересувани и властови групи.9 В крайна сметка целта на оценката по този критерий е да се прецени подкрепата за всяка една алтернатива и нейното значение за заинтересуваните страни. В разглеждания проблем този критерий е от изключителна необходимост, за да се проследят позициите на всички участници и тяхното отношение към проблема. Към оценката по този критерий ще бъде приложен PRINCE анализ.
4. Административна оперативност

Следващият критерий следва да анализира и оцени наличните човешки и финансови ресурси на административните звена, с които разполагат и които са необходими за реализиране на алтернативата. Освен това, трябва да се проследи наличието на институционална отговорност, както и функционирането на институционалната координация между висши, средни и ниски нива на управление, между отделните компонентни единици, съставляващи системата, отговорна за прилагане на политиките и отчитане на тяхната дейност и резултати.
5. Ефикасност

В критериите за оценка ефикасността е с най-малко значение поради две причини. От една страна, самите цели и насоки за преодоляване на проблема са ориентирани към качествени проявления, критерии и оценки и придаването на икономически количествен израз е трудно постижимо. От друга страна, самите целеви резултати, които предполага прилагането на каквато и да е алтернатива за решаване на проблема, са с водещо значение пред икономическата ефикасност заради социалния си аспект и важността за подобряване на социално-политическата ситуация в обществото въобще. Въпреки това, критерият ще оцени колко усилия са нужни за постигането на високо ценения резултат и доколко евентуалните разходни ресурси са приемливи и оправдават желаните резултати.

1.5. Формулиране на алтернативи



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Алтернативи за интеграция на ромските малцинства в българската образователна система 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.